1991-92

***

Аз съм черния принц

в очите ми е подивялата сила

а в шепите

сълзата на цветето

И ще бъда разкъсан от себе си

за да умра

Свободен

***

Държа се

Тебеширена физиономия

Въже от жили

Крива

Въртя се

Сива линия

Тялото виси

Обесен -

Чакам да ме свалят

Свит на кълбо

с камък вързан за краката

и мисли-кръстове

Никога няма да се родя

отново

Плача

***

Малък

прозорец

-очи-

Малко

небе

-клетка-

Хора-Трупове

Бич от лъжи

Затвор

и цветя

по решетките

***

Те копаят тунели

Всички

Искат да имат пръстта

Те обичат пръстта

Те вярват

Във какво?

Глупаци

Голо тяло

Пот и сълзи

Уста

разтегната във вик

Те копаят

Аз копая

Отново сутрин

Тръпнещ ужас

Слънчев диск

Те копаят

Кръст и гроб

Проклето време

Пак съм сам

Пищи

Те копаят

Отново сутрин

и Истерия

Храчка

- удавени звезди

***

Лице

мрака си играе

Очите

бълват топлина

Скали и пяна

Вятъра дълбае

Светлина

Целувам

Вкопчен в красотата

Рана-истина

Кръв-лъжа

Моят сън..

Времето зад някой

Тишина

***

Бавно затъваш

в ужаса

Ледените му целувки

разширяват зениците

и карат безкръвните устни

да потръпват

Искаш да извикаш

стига -

но не можеш

Гордостта виси на гърдите

като табела

с думите:

- Аз -

съм първият.

Сълзите

дълбаят вади

по бузите на жена

те се търкулват

и пляс

вода и прах

Кал

Построил храм

на болката

паднал на колене -

целуваш безформените устни

и я гледаш

с потъмнели очи

Любовта и Омразата

вече ги няма,

а наградата

се сля

със наказанието

Времето

ще натъпче устата

съспръст

и ще те погребe

забило кръст

в тялото

Ще лежиш

под синкавата пелена

на равнодушието

като една от многото

хлебарки

лазещи по статуята

на човешкото величие

с мечтата

за още един живот

и с вярата

че си Човек.

Сладки сънища.

***

Комедия

Две действия

Първо и второ

Две действащи лица

Труп и шут

Начало

Завесата

се вдига

Публиката:

шепти

шуми

Излиза Трупа

Ходи по сцената

Ходи бързо

Ходи бавно

Спира

Гледа горе

Гледа долу

Мисли

Вярва

Мрази

Обича

И непрекъснато

ляга

и става

ляга

и става

ляга

и става

Появява се Шута

Скок

Салто

Смее се

Вика

Презира

Иронизира

Пронизва

Извива

Публиката-

смее се и ръкопляска

Второ действие

Промяна

Шута е Труп

Трупа е Шут

Всичко се повтаря

Публиката се хили

Представлението свършва

Поклон

Двамата актьори

влизат в гримьорните

Гримът

е свален

Последен декор

От гримьорната излизат

два трупа

Край-няма

***

Затвори вратата

Тряс

Тиихоооо

Гледам

Тук

точка

Там

точка

Тук

точка

Там

точка

Прозорец

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Д ъ ж д

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Кап ка та се удря в кап ка

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Сти ча се по су ха та зе мя

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

пра ви дуп чи ца

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Кал на дуп чи ца в пръсттта

Не си затваряй очите 

Ставам

Човек-

гърло и вяра

Автобус

Път

Хора

Плочка до плочка

и

. . . сърцата претопени

на хилядите

бягащи като един

Умора

Жертвен одър

Пейка

Отсечена глава

Седя

Той падна за тях

Крачки

Хлъзгава вечност

Отново

Напред

Раз-два-три

Здравейте богове

Ето ме и мен

Пред вас

на колене

Чакам

Бронзова статуя

Свит юмрук

Това съм Аз

Застанали под мен

те викат

Дрипльовците

с кръпки

вместо сърца

Викат

-Елааааа

Поклащам се

и фрас

Кървава каша

Няма дрипльовци 

Обичам мама

Обичам татко

Обичам цялата Земя 

Огън 

Ужаса в бяло

МИШЕНА 

Не исках да свършва така 

Обичам мама

Обичам татко 

Тук

точка

Там

точка

Тук

точка

Там

точка

Затвори очи

Звяра стене, зъби се и плаче

Заспивай

Отново сутрин

и Истерия..

***

Многоцветни стъкълца

Тишината украсяват

Не ме забравяй

Никога

Загубих се

Късно е да плача

Не ме забравяй

Никога

Пет пръста

и юмрук

Късно е да плача

***

Да потъна в дълбокото черно

където смеха идиотско-креслив

на отдавна изгубени шутове

се забива в ушите

пълзи в главата

изсмуква мозъка

И всичко е бяло

Бяла нощница

Бяло легло

Бели стени

Бели хора

Ден първи

на бялото щастие

Стерилно и чисто

***

Жени

размахали нощници

в сумрака на молива

като чертите

образите си гонят

по разкъсани листове

Свити кълба

Разпънати кръстове

Жени

в сумрака се молят

на кривите

сънища

***

Да изпеем песничката

за припкащи кобили

по големите равни полета

Как копитата хвърлят кал

и радостта от очите им

капе

Млади и силни

Те хрупат своето щастие

***

Високото смалява малкото

и вятъра разпъва косите

Светлина от решетки

Затворени домашни птици

От високото изгубен

От малкото забравен

Краката вързани в обувки

Колко е тихо

когато ме няма

Само 

Върти се земята

А Аз ?

Щастливо забравен

чакам да падна

Да намеря

Четирилистна детелина

да я откъсна

защото-

счупеното носи щастие

Тогава

със счупени очи

ще виждам

как ръцете

се гърчат

във вик

И затварям вратата 

Малко почивка

/табела/

***

Омърсено бяло

вързани кокичета

Последен вик

загнива пролетта

Да ме отнесе

някъде където...

Името на реката

достигнала облака

и потопила небето

във синя вода

Името на реката?

Няма такава река

Да ме отнесе

някъде където...

Започва и свършва

със слънце

Слънчевите дни

си играят по плочките

Това са хората

Дух и Разум

на вселената

Но

Да ме отнесат

някъде където

Тиха сутрин

Първи лъчи

От миризмата на пръст

изниква живот

Бягай

от кресливия смях

загризал гърлото

издул сините вени

издишал дъха 

Бягай

И ако нещо остава

Може-би

Черните точки по стъклото

изсмукаха гледката

Да ме отнесат

някъде където...

Сълза замръзнала в окото

болка превърната във лед

Пълзящи въжета

търсят някои да обесят

Къде са желаещите?

Безплатна възможност

от доброволци

да бъдеш обесен

Усмихнати устни

Смешен ужас

Има ли Нищото чувства?

Да ме отнесат

някъде където . . .

Таваните

се стичат

по стените

и капят

на пода

Таваните..

Да сляза

тук

на тази спирка

и пак да се кача

след време

Таваните се стичат..

Тъпо

Вцепенено

Дърво

Капят таваните..

Искам Си

кактуса

Та-ва-ни-тe

Заспал гладен 

Бели подове

очакват стъпки

Да ме отнесат

някъде където

В остарелите очи

болката не вика

и тежестта на мислите

вече счупила е раменете

Но няма

старецда стана

и бръчките

няма да са моя кръст

ще умра докато ме има,

и в последен гърч

ще се пръсна.

Да ме отнесат

някъде където. . .

***

Събужда се сутрин

Вън е пролет

Слънчевите лъчи

най-сетне топлят

От седемнайстия етаж

светът се слива

Зелено

Отваря прозореца

Поетия дъх

се увива в гърдите

Квадратните плочки

пълзят

Някъде там

Пролетта ражда новото

Те дълго се опитваха

да измият следата

След него 

***

Весела тълпа

размахва крайници,

в безформената стая

щастливи, млади хора

Колко са много

И усмихнати

Изпотени по гърба

С размирисани мишници

***

Моята роза

Каменната роза на пясъците

Никога не увяхва

защото тя е времето

Коленичил

Пееше й вятъра

Нейните листенца

танцуваха каменния танц

и ставаше топло

***

Подскачат

С космати крака

и голи кореми

върху поляната

на девствена вещица 

Искат да я имат

хвърлена в огъня

с миризмата на месо

и запалени викове 

Там в голямото светло

духовете ще се смеят

в режещи тласъци

до последно изпразване 

И се ражда

бавно излиза

кърваво слузест

племенен бог 

***

Заливите се разделяха

разхвърлени

и криеха във пясъка

мидените устни

целували морето

хиляди пъти

***

Клепачите винаги могат да

затворят очите

когато не искам да видя

страха

който пада

във бяло

и като мека възглавница

ме задушава

***

Слепите могат да ходят назад

ще се блъскат само в слепотата си,

а слепотата е черното навсякъде

и в черното изгубените им очи

***

Ръцете

ще стърчат

със посинели нокти

и увехнали пръсти

като неполивани рози

на които са им останали

само бодлите

Грозно е

***

Танцувах със дърветата

и те шумяха доволно

като дълги рокли на принцеси

Тъмното светеше

със лунни кръгове

а листата, завъртяни,

се разливаха върху земята

Прегърнати

дърветата се навеждаха

и едно по едно

ме целуваха

Вятъра залепи влагата

върху лицето ми

и подгони звездите,

за да ги разбърка

Заваля дъжд

и пелена покри времето

Всяка звездна капка

се разбиваше в миглите ми

После дърветата се поклониха

нискониско долу

Когато се изправиха

косите им бяха побелели

А аз

попивах в пръстта

със дъжда

и като капките

се търкалях по бучките пръст

в един единствен танц

за сбогом

***

Далече

В зеленото плуват камъни

Ниски къщи

За да не ги отвява вятъра

Обръщам се

Но няма къде да се върна

***

Вярно е, че не мога да преплувам морето,

защото не мога да плувам,

но мога да се удавя във него,

защото така искам.

***

Дъждът е песен от струни,

които падат

с последния удар на пръстите

***

Ледените сълзи на зимата

в замръзнали цветя

и стъклата, които рисуват

нощта на бягащи облаци.

***

Не можеш да гледаш нагоре

Изгаря

Студената ръка

Кръвта по устните

Той мете

а едното му око

през ключалката

Разширено

избухнало

плаче

Две лица -

пухкави маски

поглъщат искрите

рано запалени

Далече ще стигна

в пещерата на звездите

с извитите релси

и светлината пречупена

А от другата страна е празно

Със боцкаща кожа

и надути очи

И го няма небето

Умираш и ставаш прасе

Преродено

Цветята под плочките

Тя го прегръща

Повърнал пияница

в размазана болка

Изхвърлени

Сухо е

Перлата изплакана

от морска принцеса

Къде отиваш?

Ще ме погали твоята вълна

В очите на детето

И това

което открива

главата дере-

паднал заспивам

Той беше плешиво чудовище

с голям корем

Ти си

Познат и оставен

До . . .

Зелени дървета

Те чакат ме

Мен.

Къде отиваш?

Което открива

главата дере

Той беше плешиво чудовище

с голям корем

Ти си

Познат и оставен

До . . .

Зелени дървета

Те чакат ме

Мен.

***

С въже го държеше

близо до себе си

Тя и тигъра

Прозрачно запяват шарките,

а рибите са повдигнали морето

за да бъдат отново облаци

***

Кръгът от камъни

ще пази душата ми млада

а листата ще са сянката

на изгубеното ми тяло

Това не е въпрос

Това е тайна

В окото ми

прораснало кокиче.

1993

***

Жълта тишина

Тревата лиже лицето

Някой легнал

Тези вече са погребани

Бягат краката

Да се скрият

Варосани стени

Големи прозорци

Къща до къща

И разпънати котки

По стените

С мустаци чертаят окото

Нещо мърда

Тaлaсъми дращят по тъмното

Слива се

Пълзи

После настръхва

Студено е

Не ме оставяй

По тъмното дращят тaлaсъми

Искат ме

А ти?

Не ме оставяй

И тихо

Слънчево тихо

Отново

пълзи

Пак пълзи

Аз не съм

Аз не искам да бъда

Не мърдат с опашки

Вълците

Никога не мърдат с опашки

Да посоча

Да тръгна

Марш

Не

не гордо

Просто . . .

Сляп

И се блъскам

И се блъскам

И се блъскам

Бъди горд

Имам ги

Това е

Жив пиадестал

Жива статуя

Горе

Колко съм красив

И се галя

Няма друг

Сам се галя

Жива статуя

Сила, сила, сила

Сам се галя

Целуни ме мамо

Заплаках

Листата са кал

със върха леко опипва

езика

Няма ме

***

Потта -

малките капки

които се събират

за да паднат във окото

Косата

Навитите чупки

Стиснати зъби

И ръцете

сгърчили пръсти

Как лицето потръпва

и през отворените устни

вие дъхът

За да извика и падне

Той

най-силният

Слаб

За последно

***

Вървя през тишината

на отворена врата

към призрачна нощ

Тишината е кръгът

върху пода

а музиката червена нишка

по главата на плешиво дете

В приказката има

плуващ замък

И ангели

които целуват

***

Денят е прекрасен

свит и леко проплакващ

***

По лицето ми има нещо

като спомен

Във пръстите и думите

как се смее или плаче

колко е красива

и я няма

Забравата е размътено

безразличие

където оставен

аз още дишам

***

Моята истина,

която нищо не дава

Събуждам се

готов да плача

но с удара

сълзите минават

***

И как хора във хора

преливат

***

Малката свобода

да мога да падам

И ударен

в частици разпилян

да съм навсякъде

***

На стената

квадратна гора

и бодлите

във зелено

те падаха

с миризмата на студ

и листенца

по кълбата таралежи

***

. . . . . . . . . .

. . . За да ударят думите

забравените устни

с лекия допир

на последна целувка

***

Как огънят

със залеза се слива

и в пламъка

изгарят облаци

Запалена гора

и искрящи очи

През жигосващи черти

подивели скокове

Да бягаш

и зад теб да остават

назад

огънят и залезът

и в пламъка

изгарящите облаци

Нищото гледа

***

Ние ще продължим

достигнали небето

във цветните картини

бели птици

и ще повтаряме

за огъня обречени

че слънцето

със нас ще свети

***

Измих си зъбите

Сресах си косата

В огледалото погледнах

Колко съм хубав

за последно

Ръцете

и на устните спомена

На високо

зад мене остават

Там ще съм

за първа крачка

после ще летя

дълго към земята

***

Косата ти

очите ти

ръцете и лицето

Болката във моя сън

и на денят умората

Тогава птиците

които плуват

ще се давят

една след друга

Зимата

са малки и големи снежинки

и ледени топчета

и петна по слънцето

Защото знаеш

какво съм имал

и как избяга

времето от мене

Великан

в очите й поглежда

Оставям й

викът последен

***

Гръмотевичен гръм

върху голото женско тяло

По него се гонят ноктите

и мрежа е дъжда

В косите й разрошени

обесени деца

***

Ще бъда кръв

на калта водата

***

Във деня на изгрева

ще палят

подивелите скокове

на слънцето

***

Жираф различно нарисуван

С линиите и цветовете

Бяха нагънати

извити и тесни

Ледената гора

и ледена кралица

Различната усмивка

и острите черти

***

Във цветето легнал

нещо сътворено

и повтаря се туптенето,

през преминали картини

във всяка капка

се връщам

***

Разказ за древното

и ехото от минала музика

Единствен вик

за първа молитва

Бил съм динозавър

преди много години

Брат на морето

и част от слънцето

Топлия дъжд

е пръскал очите ми

И застанал на ръба

опитвал съм се

да изрева името си

***

Там където падат кометите

са живели петнисти хора

Те всяка вечер пълнили

луната с кръв

а на сутринта

на слънцето се молели

Равноденствие

***

Защото

съм

Усмихнат

През

И още

Крачещо чудовище

Със ударите

Защото

аз

Плуваща прозрачност

червено

от

устата

И още

През

Усмихнат, усмихнат, усмихнат

Отивам далече

Със ударите

Стърже

Пак

Пааак

Пак

Нарцисите

Във водата

Усмихнат

Защото

съм

И още

***

Хората

със кожите си

са история

Древност

***

Мърдащо парче

център на бялото

В червените струни

косата перука

Желание

В устата ще влиза

с вик и изпразване

Жестока забрава

от очите обърнати

***

Ще разкажа приказка

за стъпките на великана,

които правят най-красивите

градини на света

от палец и пета

***

Тъжни и горди

ще умираме в нежност

с усмивки загадъчни

по мраморните си лица

***

От иконата гледаше индианец

Стар и сбръчкан,

с кръст на челото

Запалените свещи горяха в косата му

и от огъня се накъдряше

Зад гърба му се издигаше църква

от опъната кожа, а в небето

светеше ореола на бога - прекръстил го.

***

Да поздравим

вечността

с радостни викове

един след друг

във времето

да бъдем

от опит и мисли

камък по камък

за предателите

награда

Обесени първи

и играта бездарна

върху прахта паднали

В единство

И удар

Вярваш ми

за да се борим

В очите

го има

То ще бъде

с магията във въздуха

на празника

и небето е още

трон за награда

Аз съм закона

във ръцете оставен

със избора

Освободи ме

От сърцето

и черното

И удара

Трон за награда

Ще имам име

слава и чест

Ще бъда пръв

и най-отгоре

Щастливи светци

в голямото шествие

Затворени

във двете ръце

Бога е слънце

Живея във нищото

и вятъра имам

Повтори

от далече се чува

Приятно потъване

Във ужаса

***

Приближават се до мене -

пияно куче съм

и вия със другите

И ако мисля

че мога да избягам

Ще бъда

разцепен, дървен идол

***

Тя е някъде

няма я при мене

Без нея –

свободен във болката,

защото разбирам

на моите стъпки

гордото величие

Студено е

и щастие

Опитвам се да стигна

и съм черен

Като единствено

Начало

Винаги съм искал да кажа

воя на короната

е нещо поставено

Отгоре

Ще ни напишат в

историята

Всички заедно - Хората

Те казаха че А-то

има цветове

и гледа надолу надолу

Мога да взривя себе си

и още хиляди останали

защото няма какво да губя

и съм обречен на волята си

***

Спомних си за слънцето

Хората

Това че са много

И захапах земята

за да оставя следа

Задавам въпрос

А устата ми отговаря

- Ще изгориш в огъня

Ако има ад

***

Аз съм създателя на света

в които бяхме само двамата

И никога няма да можеш без мене

да си същата малка част от огромното

в гърдите ми скрита

***

Две глави се

усмихват

една над друга

и в ръцете разтворени

злобата плаши

Без да имат значение

всички останали

искам да плача

и да мачкам

***

Ще направя лебед от стъкло

И когато литне

в пода на парчета

слънцето ще свети

***

Събрал:

Злоба

Умора

И страх

Ранено животно

Не знам дали ще мога да стана

но не искам да ми помагат,

с гордостта на паднал

ще се мъча

***

Тези, които видя последни

ще са на сватбата ми

около голяма маса наредени

с бяла покривка

в ръцете с чаши

и запалени свещи

вдигнали тост

в пътуването дълго

за да ме изпратят

Сливането

с дълбоката тайна

за връзката

между корените на тревата

и шепота в сънищата ми

***

Спираловидно навита стълба

от изсъхнали растения

Тръни и суша

После вятърът

изгаря лицето

с изхвърлени лъчи

Крачките удрят земята

за да преместят очертанията

Голямото море

умората

Пътищата са скрити

или не ги е имало

Жаждата

На разделено небе

фигурите са

жълти видения

фон от изгризани камъни

и космически ръце,

многоизмерни хора

и музика

затворена в кутии

Голямата черна дупка

- от нея идва всичко -

тя е кръщаващата сила

вратата

и безименното

Заради нея

гробницата мълчи

в цепнатина скрила тайната

за съзнанието

което ни свързва

***

Свещенодействие

утринна молитва

Ти,

който си на небето

слез на земята

и ни покажи пътя

по контурите на вярата

Да бъде вечно името ти

и кръвта

и тишината

Последните думи са казани

по-тихо

за да се увиват около

краката на пясъчни момичета

Свещенодействие

Вечерна молитва

Слава

Слава на всичко, което си

Ти

Слава на пръстта, която

е косата Ти

Слава на нощта, която

е очите Ти

Слава на живота, който

е душата Ти

Слава на семето и

същността Ти

Слава, слава - вечна слава

Допирам се до него и

разбирам, колко съм близо

до това да изчезна

Нищото

***

Каза да и запомня очите

после се обърна

и ги извади

Защо?

Защото в очите е споменът

***

1.

Навеждам се и я целувам,

а после със мантията на

парата се завиваме през

глава и започваме нежно

да се пляскаме с езици

Тя има голяма и влажна

уста. Дава ми да плувам

в нея, а започна ли да

се давя ме изплюва навън.

Влизам и излизам от

нейната уста и дълго,

дълго пия от прохладата й.

Заспиваме в прегръдките си,

уморени, но в блаженство.

Дано сутринта когато се

събудя, тя е вече принцеса.

2.

Дяволът е напъхал опашката

си между краката и

и леко я поклаща

тя стене качена на трона му

Зад тях е червеното

пред тях черното

Тя изпищява и пада

Върху черното

следата е червена

със форма на нокти

3.

Голяма кръгла стая

по стените са нарисувани

китайски йероглифи

В стаята има огледало

от огледалото се усмихва Калигула

възседнал магаре с голям пенис

Той е леко облечен

и е с венец от тръни на главата

Зад огледалото гори свещ

а пред свещта гол монах

се моли

Вечер е

Китайските йероглифи гласят:

Утрото идва със залеза

Утре ще пътувам до безкрая

без да знам къде започва и свършва

всичко

***

Тя е гола

и по тялото

във пръстите

на жаден мъж

Изстенала

душата ражда

в сутринта

обяздила деня

Искам вечерта

във черно и

бяло, съблечените

устни,влажните

целувки и голотата,

която

дълбоко впита

пари

Духът на тримата

които режат

и утрото

започва във дъгата

след пръстите

денят е в кръгове

с отблясъци

по темето

на бесен лебед

Добре дошли

в храма

на миражите

и дебелите бедра

Червената черта на лицето

белег който се клати

в тъмното на къщата

пъшка изнасилена болката

съблечена

долу на пода

очите издрала

на паунови пера

Вкопчена в люспите на змея

завряла глава в корема му

устата и бълва огън

и е луда вещица

От семето

ще се роди човек

със два средни пръста

и изплезен език

***

Това е вечерта на мойте дни

мила, мила остави ме

И звездите се сливат

със пустинята

във песента на

птица

Боли го,

дим изпълва вселената

Всички са заедно

обрекли се на племето

а то е огромно

и е цялото на бели коне

***

Горящи барабани и

вдигнати ръце

възхищение от това

което тъпче земята

Те са на материята - калта

И реалността е покрита

от тръпнещата илюзия

на краката

***

Ще го намерят и разкъсат

после всяка ще си има

парче от него

под възглавницата скрила

пръст или ръка

***

Обеси се във ъгъла

на съединени сгради,

под съборени кофи и

разпръснат боклук

в миризмата на

разлагаща се помия

под краката си с

никнещ здравец.

***

Пътищата по устните им бягат

***

Многото половини

ще се съберат

в очите на човек

гледащ танца на въздуха

И мрежа ще е единството

от богове и хора

***

Перата в косата му се

поклащаха - пъстри пера от

паун. Слънце - пласт червено

над скалите. И реката,

която отнася

Скоро ще дойде нощта

студена и тиха. Мокрият

дъх на вятъра ще издуха

лицето му. Мравките ще

полазят краката му. Луната

ще се завърже в косите му.

Новият ден няма да го намери.

На милиарди парчета живот,

ще лази в тревата.

***

Душите са напоили земята

и със всяко потапяне

се допирам

до минали образи

Усещам болката. Виждам

да изгарят вещици и да

се раждат гении - безформена

каша която пулсира.

От нея се оформят ръцете и

краката ми. А от мене -

пътя който събира. . . .

***

Душата му се раздели

на две и се сля на обратно

Разкъсва и събира

Портрет показващ жена,

на зелен фон и мухи

минаващи през нея

Короната е с корени дълбоко

в главата, а гладът

остава във времето

Тя държи тайни знаци,

които умъртвяват.

Свещеното е в нейния образ

и в това което вижда на обратно.

***

Те нарязват лицата си

и застават в кръга

Камъните сочат слънцето

Стоте ръце държат силата

Всевиждащи очи

минават през прозрачното

на мислите

Всемогъщият си има истина

със тайни знаци

по лицето му написана

***

Във себе си

побирам божествата

защото съм създателя на

формите, времето и нищото

Със звезден прах

кръвта е смесена

и огромното побрано е

в очите ми

***

Летяха към небето

право нагоре

над дървета и къщи

отворили чадърите си

над птици и

тъжно

свободни, костюмирани

с бомбета и папки

по млечния път

***

О велики, ти който

разбираш всички мисли,

ти който виждаш където

никой не може да види,

ти създателят татуиран

върху очите на змея - кажи

колко ръце има змията и

с коя ръка първо мен ще

погали

***

Кървавата слава на шута

заради шапката червена

и мантията червена

също тъй и устните

и те червени

На шута кървавата слава

който обича да се смее

със червените си зъби

***

Гласовете се отдалечават

и сме уморени

по полето

птиците ядат пеперуди

със шарките

и белите кости на нашите бащи

***

Празник на вещици

огън

прокълнати хора

молитвата

черни качулки

и е време за нас

ще палим опиянени

от виковете

от горящи меса

разветите поли

и последния дъх

Разтвори вратата

във гърдите на

духът свещен

с опашка

Повтаряй дебелите думи

И още

Смях

Димът към небето

Разхвърляните коси

и в тях искрите

Плодът на жена

въглен в корема

Черното, черното, черното

Смехът

От вътре

На разкъсания

отмъщението

***

Жената и сина

Твоята любов говори вечер

Отварям крила

И вали отново

***

Всичко е думи

които мълчат и говорят

само на мене

Във червено

се ражда

и умира

слънцето

Да го поздравим

когато е жълто

1994 - I и II

1994 - I

***

Исках да пиша за

градовете, хората и

повторението За това

или за нещо друго

Успокояващо наведен

и драскащ думи - подарък

После същността - нищото,

Неоткрила, нетърсила,

въжета и балансиране

А този който падне е

излишен. Досетих се

Сянката на листата в

стаята, с подредбата -

маса, ваза, цветя,

налепени хартии, дървени

столове, пердета.

Разкажи ми за себе си:

Без вяра, без съвест,

без страх

Без страх - сигурно лъжа

И страх

На 14 юли ще видя ушите

на зайчетата

Целунах въздуха над

устните ти

пред погледа на

тъжни маси

***

Приближаваха края си,

а музиката на Плутон

обхождаше Космоса за да

ги настигне.

И ти ще умреш

с ботушите и честта си

като идеален войник

на единствена вяра

Далечно пътуват без нас

И звучни имена - заради

този и него

Заради този

и него

Идват утрешни мъже

и жените са с кърпи

брези, на коне

величествена бяла църква

тихо, в сияние

черното свети

Мислите му добиват израз,

той се търкаля уплашен -

Тъмата фосфорна

е с очертания . . .

***

Отвореният прозорец разкрива

слабостта на пейзажа.

Дървета, храсти и треви

съчетани в лъже-хармония

И безсилието изпълва,

а смисълът е без смисъл,

Разминаване няма, всички

винаги се срещат, защото

кръгът е същността на

вселената

- Искам да ме имаш

любими, ще бъда гола и

ще те гледам в очите,

а ти ще се клатиш във

тялото ми на сирена, за

да е детето ни негър

с бели коси

Тя се отдава на негър,

тя е бяла кучка и

ние ще я линчуваме

От горе до долу поляна със огън,

за да е факла в нашия ден

- Насилието -

което разтоварва,

защото пречиства само кръвта

Не знаете ли истината,

тя е в стъпките на умрелите

и в тишината на затворените

очи

- Подари ми себе си

и ще те превърна в

изкуство

Изкуството да бъдеш жертва

Той издълбава кожата,

изрязва очите, хапе ушите

и построява театъра, фона,

мелодията изпълваща въздуха,

създава форми, оформя ужаса

И реалността е окъпана във

страх от великото

Никога не е имало Начало

и започна да пише

А любовта е цвете

Бълнуване

в което страхът е мелодия

върху ръката на изкусен

цигулар

То ще се срути, ще падне

и с него света, като

незабележим детайл, като

малка част, но най-важното -

уважението на пияницата

и трагедията

- Усещам божествената си

същност само като убивам -

каза той и си

Преряза вените

Днес е 11 ноември.

След седем месеца и

четиринайсет дена ще родя

Колко са лоши тези,

които гледат отстрани

Очертали телата си по асфалта

и там са умрели

Останалото е автобиография

Къдрав, тъмен и притеснен

Злобата се ражда от

целувката на другите

Балони, навсякъде балони

***

Димът се върти в облак -

синкаво-сиво.

Кутията свири.

Има много книжни цветя

Съхранени в шкаф.

Вътре, ако любовта

е жива . . .

Одеялото ме е завило

Те са под клепачите

Връщам се отново в другия

свят, където всички познавам

Тъжен съм и искам да

бъда при тях. През цялото

време съм знаел. Сега отварям вратата

и падам. Отгоре е празният

поглед на точката.

Не плувайте в гърлото,

ще ви изплюя и

ще ви стъпча

Природата на нещата

Причинно-следствената връзка.

Теорията на относителността

и вероятностите - като закон.

Бъдещето е в ръцете на пророка

Искам да те направя тъжна.

Ще ти нарисувам лилави сълзи

и пръсти по лицето. Така ще

знаеш че съм те бил

и че съм много жесток

***

Да се насладя на опиянението

Събуждането и тишината

Глупавия поглед, а после

стъклото

Любимият сезон. В него ще се оженя.

Катедрала, орган и Аз –

нависоко.Красив е изгревът.

Близо до нещо. Разлято, бягащо, топло.

Листата са паднали, но още свежи.

Заслепяването отделя и е променен

звукът на ходещите. Очите ми не виждат.

Гласните струни се разтягат без да се

късат. Спомням си кога съм роден.

Блед съм и толкова прозрачен. Телцата им

са върху мен. Нощта беше вчера. Планетата

е кълбо три пъти обходено. Нежността смуче

пръстите ми. Пускат ме трептенията

и махам, заради въздуха. Струята в този

сезон е вятър. Но съм радостен че

е ограничено времето.

***

Някой ден

ще има хиляди кървави

реки с романтични имена

и това ще е нещо

обикновено

***

Целунах въздуха над устните ти

пред погледа на тъжни маси

***

Потта по върха на пръстите

минава през гърдите й

Фигурите по пердетата

се набиват

и чувствеността

надува вените

Въздухът е топъл

и мрачен

Отпуснат.

Млечният път води в

сладкарница

Рано е още за розовото

Сънят ме събужда

при русалка

със сини очи

В далечното съм пропаст

и скок

Върху камъните запечатаният

образ

руши го дъжда

***

Лира седемструнна ще засвири

божествената музиката на Олимп

А в краката на великия връх

мъжете на Аполон ще пеят

песента

на залеза и ще поздравяват

изгрева

във пир от радост и тъга

вино от рози ще опива

с миризма на красота

в неземните простори

от небесни айсберги

Месецът ще носи името

на най-красивото момиче

а момичето ще е капката

солена вода потънала в морето

На лунна светлина

звездите ще се сливат в

голямо цвете

откъснато и подарено

с листа от искри

разпилени върху дърветата

Бягащи тела ще плуват

във високата трева за да

се достигнат

Нощта ще се поклони

а денят ще се усмихне

в крилцата на пеперуда

за сън затворила

очи

***

Дори тъгата я няма,

сълзливата сантименталност

или бушуващата романтика.

Сам съм в унеса,

в моето пиянство с разкривени

очертания. Духовете пълзят по

кожата и отлитат с размътени

погледи. Ще спра разточителството си,

отдаването, забравените пътища.

Което мога да подаря на

себе си е в кутия с панделка

Реквиемът оглася съществуващото -

светци и пророци - това е истинското

разпиляване на този който во веки

погребват

***

Дъждовните капки са

живачни петънца, в сиво -

неуловими и искрящо бягащи,

излъчват отровата си

Силата проникнва през

отворената му уста за да

струи матов блясък от

очите му

***

Усмихни се!

Снимката разтегля устните

цветовете подскачат в

разбити петна

Тя се стича на приказен

фон

разголила крака с изящни

глезени

***

В ъгъла - скрита сентенция

Вдъхновение за канибалите

***

Във отдаването има нещо

обречено

А раздялата е дима на

голям параход

***

Мама

Мека, жълта светлина

молитва към непорочна дева

страдание

в дните самота

В рая е

ковчегът

***

Когато Задалин дойде,

нощта беше минало. Никой

не знае дали Задалин съществува

Никой не знае какво е Задалин

Той дойде, просто така, на гости,

в ранните утринни часове

и отведе Додо при лудите, при феите,

при дяволите, при поетите

при тихите. Многообразието от

личности смая Додо. Това е истина

Формите на нещата се

губеха някъде между

земята и небето.

Тайнствената връзка пренасяше

Додо в жертва.

Всичко функционира безгрешно,

дори Хаосът, а място

за Додо нямаше - Аз съм обикновен

човек - повтаряше той и се

надяваше.

Камбаните забиха на умряло

- Отиваш в друга обител

Със знанието на боговете

Додо е покрит с бял чаршаф

и удушен. Шествието от поклонници

е леко разстроено, но разбира, че

Умилостивяват

Само лудата повтаря

- Този Бог е зъл

Богът приветства Додо

разтворил брада за прегръдка

- Ела седни на трона ми -

казва той

- Защо Аз - задава вечния въпрос Додо

А Богът мълчи и се усмихва

загадъчно. Тайната се

научава бавно.

Додо седи пред Белокосия

Чете нещо. Белокосият

пуши лула и е леко пиян.

Додо е много млад. Той е

зачервен и ентусиазиран.

Белокосият измърморва:

- Това е заради семейството ти -

и котката скача върху коленете му.

Додо не обръща внимание ,

той говори без да спира, дори

дъх не си поема. Очите му са

изсъхнали и го болят. Белокосият

казва: -Това е, подтискали са те

и съзнанието ти се е изкривило.

Додо го чува, даже може би

леко се засяга, защото Белокосият

не разбира.

Котката отива при Додо.

Казва се Мъри. Гали се в краката

му и мяука. Белокосият гледа през

прозореца, а Додо пита колко е часът

Вън вали и кучетата и котките са

мокри, само Мъри не е мокра.

Тогава Додо установява:

- Трябва да бъдеш на някого

или поне на себе си

Белотата е фон

на действието. Навсякъде

лед. Отрупани дървета

И се смаляват нещата.

Чисто е. Има смях,

истински смях. Радост от

снежната свобода и отпечатъци

на легнали в мекотата й хора.

Леко е. Без да пеят птички в

мелодията на студа и кули от

скреж.

Свят във вечна зима,

защото мойте героите ми са снежинки

Не ме оставяй в люлката

с главата която се мъчи

От вратата излез навън,

през играта на спомени

ще стигнем огъня,

свечеряването с цветни облаци

близките приятели

изгорелите далечини,

естественото продължение -

ронливият релеф на пепелта

Заради мечтите ще коля

като бог

погалил земята

и целунал небето

Луд и красив във

вярност към себе си

обречен и

от розата поникваща рана

Докоснах сянката на пръстите ти

А когато уморени

легнем в сутринта

името ти ще забравя

и снежинките ще облека

Додо броеше плочките.

Беше стигнал до 167мата

когато внезапно му дойде идея.

Той разроши косата си и каза

- Бау.

Жената се изплаши

Додо оправи косата си и

продължи да брои.

На 179 колата внезапно спря

Белокосият каза

- Качвай се - Додо се качи

На сцената някакъв актьор се

правеше на обесен

Додо се наведе и попита:

- Защо са го обесили този

- Не гледаш ли - отговори

Белокосият

Есента е шарена но не се вижда,

защото е тъмно

В ковчега Белокосият се разтопи.

Обаче косата му остана сресана

на път. Додо си тръгна

Ние сме професионални

истерички - обясняваха

оплаквачките. Есента е

шарена, вижда се, защото

е светло. Белокосият беше

погребан. Той не е стар,

просто е с бяла коса.

Додо не плака.

Смъртта заслужава уважение

Сините теменуги на щастието

я докосваха до екстаз

Тя пищеше и бягаше

Разбира се за всичко

са виновни облаците

Ние вървим през ада

Екзотични дървета

Ромео е турчин

със сини очи

Русата коса е белег

Бягащи комшии

във вълните на пустинята

Привлекателно мълчание

ни обвързва

Ще дочакам сутринта

закопан в пясъците

А пътят е дълъг

Одухотвореният образ върху

зелена маса с покривка

Сух залез, вятър, разклатени

клони, светлина и минаващи

хора

Одухотвореният образ отметна

коса назад

Излизам в същността на

нещата

тя е тиха улица с палми

Чувствените устни на дете

се притваряха в нацупена

гримаса

Шарения пуловер и придаваше

папагалски оттенъци

Живеем в клетка - проговори

когато я целувах

Запомних го

Не мога да кажа нещо

негативно за себе си,

защото кафявите ми очи

показват истината

Отделянето си винаги съм

го смятал като вид

милосърдие.

Думата “не знам” не е

била проблем за мен

Истинската ми същност

е разбирала и говорила

Желанията са само хипноза

а едно от всичките е реално

Над смешен гроб

извили устни

истерично ще пищят

момичета

Грачеха гробарите съблекли

дрехите си

и е толкова бяло небето,

грачеха гробарите заровили

главите си

и са толкова слаби телата им,

грачеха гробарите под

решетки от пепел

и е толкова безжалостно-глухо

полето

Мамо, вече нищо

не помня

Стигам до крайности

И . . . истерия

Помнете дъщери

Баща ви се връща

Тялото се движи

Дъщери

баща ви се връща

Стаята е със спуснати

завеси, които опират пода

и там се нагъват. Почти нищо

не се вижда. Само белотата

на чаршафите сияе в

сумрака на затвореното

пространство.

На леглото лежат Додо и

момиче.

Додо е свит на кълбо,

а тя го гали.

После спира

- Погали ме пак -моли

Додо

Тя се навежда и го целува

Пръстите й затварят очите

му, а устните й са на

челото му. Пелена от нежност

И завеса

Дано сутринта никога не дойде

за Додо

Нека забрави кой е

и се събуди друг човек

Да се облече и започне да

търси

Пет жълти луни

Паякът ходи по конци

подредени в цвете

Ще пия вода

Ореол светлина от огъня

и лъч до земята разделящ

челюстите на куче

Диваци режат лицата си

пред разрушена църква,

черти направили звезда

в митичен кръг

Рождена дата

. . . която сплете коси в

в плитки

Не тъгувай дете

По издълбаното в някоя плоча

Пет жълти луни

от ъгъла ще капят

Книгата е покрита с прах

от стрити камъни

Градът пищи

под копита

и черни гриви

Колко съм хубав

и нямам гной по брадата

Най-благороден

като вдигам вежди

с трапчинка

едва забележима

Защото всичко е скрито

в покаянието на млада туркиня

със свалена перука

пред света от стъкло

лилава, грешна и бременна

Моето малко момиче е

красиво

отново

мозъкът ми събира сили

за изпразване

с електричество и музика

украсявам слепите си, пияни очи

защото знам смисъла

на тази нощ

и на прилива

Искам да имам красивата фантазия

стигнала до прозрачно светене на друг живот

И музиката на течението

Не съм имал детство или е

било отдавна

липсват спомени

украсата на миналото

в паметта ми се редят факти

които забравям

Знам как се поклащат

изкуствените цветя

присъстващи вечно в стаята

И толкова нежна е тя

със леко разширените си ноздри

все едно ще заплаче

Умолявайки да я пазиш,

не казала ни дума

А кривата усмивка

гледа от високо и става

по-крива

Вие сте тези по които

ще стъпвам - лъчи от цветя

и слънчеви струят пътеки

Не знам защо, но се повтаря

- отвсякъде идва залеза

***

В чашата кристалите

се бутаха

Малки и мътно бели

Стъклото имаше резки

а кучето беше с

триъгълна опашка

Парчета плат

Нагоре и Надолу

С вятъра

Тя е нощна птица

И очите и светят

Легнала

Как някъде ще се изгубим

във нарисувани облаци

За да повтарям

Далече ще бъда

Размътен и скрит

в дългите думи на срички

***

Чуруликат на повяхнали дървета

глад и жажда

изпъват лицата

арфата свири

нежност

Аз - тя - има -

дупка на брадичката

и големи очи

копия

впити ножове

Мисълта и фантазията

ме свързват със нея

Сакато чувство

без нещо в себе си

Разкъсан

ще ти пея

Ще седи върху

върху восък

ще седи

Далечна

Застиваща

***

Разрушителят не признава

смъртта

той знае пътя,

геометрията, отраженията,

стъпките

с големината и края

Гръмотевиците - тяхната

разклоненост

разчертава небето - това е -

защото толкова стига

през облаците да виждаш

митичните звездни тела

Да знаеш и да не знаеш,

двете противоположности

в едно лице,

хармонично разкривено

в плач или смях

под дървото на живота

Искам огромното,

безименно и

неясно,

тъжното, моят спомен,

и времето което

се върти за да се обърка

Във огледалото ще вляза,

зад огледалото ще бъда

и стъклата ще ме режат

Има нещо мое

но то се стопява

на остров

от жега, слънце и лъчи

Принципът който ни свързва

е:

тя ще ни погълне

Постави розата в кафето

и блъсна цигарата в чинийката

Идването на гълъбите

зарадва очите й

Съскането ни доближава -

подарявам ти ужаса си

а ти отровата

Слушай мекотата в облаците,

дъжд от листа и

слънчеви изригвания.

В хармония избухва космосът -

аз и ти сме погребани

под разпиляни планети

Богът спря струните си,

танцът в катакомбите замря

Отвори се видението на времето -

малко кръгче кървясала язва

Изпищелият от болка събуди смъртта

Дойде сезонът на кучетата

и луната която ги вдъхновява

***

Последния си ден ще съм

гол до кръста

така ще ме помнят поколенията

снажен и красив

върху изкуствени цветя

Без мирис и чувства

без цвят на лицето дори

Плътно затворил очи

в бързо премигване

върху ръка която още държи

между пръстите си

живота ми

***

Ти си бягащ ангел

и сега те имам

Нека заченем в изненада

новият ден на човека-бог

със смъртта на повяхнали ръце

написали чувствата си

Ще падне косата на челото ми

между бръчките ми млади

и замислен ще проговоря

- Смехът връща към децата

и закаления култ на щастие

споделено в ежедневието

***

Душата му е изпъната

като криле на пеперуда

Ехото гърми в метални

пещери и извайва статуя

от вода и огън

Късно е за откровения,

петното няма да дочака есента,

а музиката ще е тиха,

приспивна и лека,

за да изгърми

в отвъдна клетва

***

Вижда елените в гората на

гръцка ваза

Дресирани стрелци стрелят по рогата

Благородството прави

грациозни скокове

Вековните дъбове са

свидетели на смъртта

Нищо не се погребва в легендата

***

Мила мамо,

аз съм добре, строя дупки

от кал и вода, плащат

ми богато, спрях да пия,

не пуша вече, само поня -

кога изрязвам кръгчета в

ръката си, но ти не се

притеснявай скоро ще спра

и това. Кака опитомява

кучета и се жени за

араби, нали знаеш каква

е кокетка. Какво да ти кажа:

тук е топло, от небето

често вали дъжд от пот,

напоява пустинята и я

превръща в истинско море

от дюни. Нощем го чувам

как реве и си мисля за

дома. Скоро ще се вър -

на в родината, при теб и татко.

Ще отглеждаме зайци и кенгура

Ще бъде хубаво

Александър

***

Добродетелта на затвореното пространство

То ни учи да не се срамуваме

Жигосано чело,

мисли за предназначението

Малката продава клечки за зъби

А зъбите са железни

***

Снежната царица и

кървавия дон

Тя беше облечена приказно

а от неговия джоб

се подаваше роза

Ледени диаманти очертаваха замъка

Танцът ги съединяваше в музика

Топлотата на убиеца

и студа на ужаса

Неземна беше красотата им

Омагьосващо беше докосването им

В такава нощ кошмарите са

вълшебна приказка

***

Желанията се приближават

към него - неусетно, но постоянно -

топла вълна от пот и страх, леко

изтръпване И немигащи очи.

В храстите спотаен хищник -

дебне стъпките

През мъглата очертанията се поклащат

в тъжна походка, предчувствайки

магията на прераждането

Духовете се разлитат

като уплашени прилепи

Само усмивката се показа от тъмното

Бели зъби между пухкави устни

От скока заиграват сенките,

пищейки се блъскат в дърветата,

Бясно въртене, предсмъртен танц,

обред, заклинание и клетва

На одъра сърцето на девица

и Злото от небето гледа като Бог

В море от кръв детето му ще се роди

***

Виденията ме спохождат

нощем. Те показват

божествената ми същност

под формата на медитиращ

слон, с чалма и скръстени

крака. Мъдрост

струи от очите му

и той е цвете - малко и нежно,

или голямо, хищно, разтворило челюсти

Съставните части на огледалото

са същността ми, отражението -

напукано и режещо;

с него прерязах вените си

и оставих лицата ми да изтекат

***

Това е тиха балада на щастието

в която вали много дъжд,

до мен стои жена с чадър

асфалтът е мокър

водата се стича в пукнатините

и есента е шарена

Мелодията се извива като пара

чадърът лети

жената ме гледа

броя плочките

и се отдалечавам

Облаците са приятно намръщени

и навсякъде никнат гъби

***

Краката й стъпват по тревата,

по пръстите й падат снежинки,

голотата закрива лицето й

Със всяко движение унесът я приближава до мен,

разтворил съм наметалото, готов да я погълна

- не можеш да се скриеш - казаха дърветата

Тя обръща глава и е жертвен танц върху огън

Обичам я

***

Мозъкът ми симулира слабост, гънките са

изправени и по тях плуват индиански канута

Огнени стълбове. Жадна ли си за

млякото на жреца. Той свали сутиена си

и напръска пъпа й. От него изригна вулкан,

черни облаци, мътна пепел, капки върху пеперуда.

И се роди синът - малко червейче

с два кучешки зъба захапали ябълката

Ябълката изкушава света, защото е

къс кърваво месо. И съзнанието спи и създава

чудовища; вакханалия, топъл зимен ден,

слънчогледи, жени, мъже, кучета, райски градини,

отдаване на големия, божествен корем,

скръб

Горещият вятър по устните ти стене

и съм с роза във ръка, приласкавам сянката,

подпухналите устни ми шептят: - До утрото

остава само стъпка . . .

***

Конете не спират да цвилят

Разсечените хора мърдат

Знамената са в кръв

Ханът лежи върху черепи

Димът още се издига нагоре

Студено е и водата замръзва

Има само една жена

Оплаква

Квиченето й дразни мъртъвците

Единствено призраците стават

Всеки от тях може да мине през стени

Вътре пируват

Голотата се храни с изпечено месо

Ръмженето им ги издава

На арената се бият

Тържествуващ победител тъпче победения

От пясъка изникват корени

преселени души

По средата на масата гори хлебарка

В тежък унес пият вино с треви

Гадателка тълкува кошмари

От двете страни тече река

и в центъра е островът

Учението подлудява диваците

А на сутринта го няма слънцето

***

Животът изтича със всяко издишване

Нещо поглъща енергията

и я превръща в ореол

Златни риби засаждат телата си

в пясъка на залива

Ножът беше разрязал тялото

Кожестите животинки лепнат

Изригване напомня за апокалипсиса

- Вожде, знаеш заклинанието

махни проклятието

нека ръцете ми се развържат

и извадя сърцето на огъня

Бълнуване изражда уродите

те пълзят върху земята

и сеят зараза

а тя се увива между порите,

в кожата

и е червенината, засмукала бузите

Отново се събудих там

където никой не вижда

Ти си ме създал -

повтаряше запалена усойница

Леден е студът на змията

Хаос в небесните владения

Господарят решеше косата си

пред огледало от сребро

и златните му къдрици се подготвяха

да го окичат с венеца на избран

В езическа простота и

християнска стерилност

Любовта е изплюто блаженство

А изисканият. . .

Смесва началата

***

Да разгледаме играта, господа офицери

Да сменим предназначението на нещата

Да няма квадрати и кръгове

Бялото и черното да не бъдат сиво

Да знаем което е дадено,

което имаме

Бунтът

Страданието

Болката в думите

Свободата, без да я разбираме

 Удоволствието до крайност да имаме някаква същност

та дори тя да не е нашата

Но понякога

когато вас ви няма господа офицери,

започвам да виждам същество благославящо

Разтварям се и ставам обемен

Мога да обгръщам, да бъда навсякъде

да съм щастие

В такива мигове забравям за вас, за пиршеството,

за празника... В безплътност,

свободата губи смисъл

За това се извинявам на вас онеправданите -

аз - слабия, извинявам се че предадох

групата

Но прозрачното в чашата остава балът на моите илюзии

и викът на нероден

Сбогом господа офицери и дано Иисус

ви направи свои братя

за да не забравите непокръстения.

1994 II

***

Пътищата минават през

полета от пелин, където

облечени в плът са

заровени костите.

Богомолци, синове на

Христос, запалете телата

си и изпълнете волята

на Бога

Само огънят пречиства

- Йехово - направи ме

скитник тъпчещ пепелта

на твоя гняв.

***

Нике разпери крилете си

щастие да донесе на избраните

устните й да докоснат

преди изгрева последен

***

Може ли с монолога си

който е две изречения

да покажа, че без теб

съм зло куче, което

хапе и къса

***

Залезните облаци ме връщат във огъня,

за да вият кривокраки кучета

от издълбаните очи на череп

***

Мъдростта на петте

пръста

***

Косата ми е малко

романтична, докато я

духа вятъра, нежността

е сън на себеотдаването,

отражението възбужда

и всичко ме свързва със

себе си

***

Ръката й е отпусната,

пръстите наведени, леко

влажни на връхчетата, с

прозрачни нокти и с

бели облаци в тях

Отдели се от безкрайните

полета на синьо, виолетово и черно,

разпръсна кръговете

и ги събра

в течащите очертания

на древна богиня

***

Идва денят на моето

щастие

земята се движи под

краката ми

никой не е сънувал

слънце на парчета

увиващо се като огнена роза

***

Култовите статуи са изправени,

леко разсъблечени, ефирно мъжествени

Жените под тях са с устни чакащи

Паяжините и прахта показват небрежното

отношение на импотентния бог

към същността на отдаването

А обета е ясен - препускащите кончета

се изпотяват

Само сменящите се карти

отговарят на действителността

И ето

по плочките пристъпва този който

светлината някак си ще замени

Култовите статуи са безпристрастни свидетели

Превръщането е вид нереалност, която се

въплащава в пророческа истина

***

Добре разбирам какво е да си медитиращ

слон и да седиш на трикрако детско столче

Това особено крехко чувство изпълнено

с копнеж по майски залези и сини очи

на американски кинозвезди. Топла е нощта -

ми нашепват диви девици и опиянението

се забавлява с тях през призрачен воал

Кръгъл е огънят очертан върху земята -

какво знаеш за болката, за тези които са

загубили края и не е същото

***

Играчите са наясно с дължината

на своите чувства

Те са като ластични въжета

с тях имат плочките.

Паякът се съсредоточава

и започва да вие, защото е

вълк във пашкул, а очите му пращат

светлинни вълни към

мухите чудовища

***

Очите ми затвори със целувка

главата ми напълни със цветя

в кадифен сандък лежах отпуснат

покрит със влажна тишина

Гробището беше свято

пълно с мили мъртъвци

под камъните скрили злато

във изгнилите усти

С корени на гладните дървета

изсмукали телата им безброй,

заспах, в тунела на момчето -

стар мъртвец е вече той

А утрото събуждаше простора

и вятърът погали този ден

каменният кръст е вечен спомен

за някой легнал върху мен

***

Хексагон гони своите

луди катерички;

в поле от незакусил дъжд

се влачат рижите опашчици

Пастирът изгуби стадото си

то в реката се издави

и с него пречистваха

душите си

от бреговете мургавите хора

Остри песъчинки в лицето му се врязват

и повтарят

- ястреб

***

Идеалният свят на безплътна плът,

в която прозират кръвоносни съдове

и приливи пулсиращи

Неземната ефирност събрана

в крилата на морско конче,

купища от светещи точки

дълбоко под синьото - хълм,

изгаряща трева,

въглени под краката на мравките,

писък на захапващи челюсти,

от земята открадната пръст

Потапяне във водовъртежа,

запленено - бягащи

форми

Което отброява

часовете и от него изкривените ъгли

От пещерата ще излязат

голи, немити и страшни

Есента ще измие тялото му,

от съсирена кръв пропито

***

Словото

ще остане само

във небето

О,

Ти си моята

и негова

любима

О,

Ти си слънце

море и водорасли

О,

Ще те помня вечно

след смъртта си

О,

и

О,

О

Той е:

екзистенциално устремен

организъм

Неговото цяло гледа

дълбоко в себе си

Той разбира струните на

душата си, поривите и желанията

Той иска и не се страхува да каже

Той е новият човек

Психопат

Ще надуе корема

от цветен прашец

жълт - по краката

на малки пчелички

Тя е утрото на изцедения

Напиши

Дявол

и си дръпни

опашката

Това е то

светотатство

А можеш да убиваш

между другото

с другото

с нож

с ръце

и зъби

В поза на победител

и немита съвест

***

Фенерите разраниха лицето

***

Полъх докосване

оплита косите ти

В сърцето му има стрели

Безкрайно полюляване

в ложа от омая

Ти блудкав облак си

бебе със крила

Боже, уморен съм

и искам да сънувам

Дебела кожа на лъв,

с глава, остри зъби

и червен език до земята

Свещта изгаснала,

годините брои

Погалете този който се страхува

Приглушено шумолене

Олтарите са разхвърляни

в ничия земя

Свещите са призрачна молитва

Дебели, любовни вестители

опъват стрели

Първият мъж и първата жена

сплитат ръце -

заченатото дете съм Аз

Градината ме познава

Каменните рози също

В осветена дупка засаждам плодовете

Отминавайки, всичко разцъфва

Който издухва светлините

е рожденик

Тъмнина

Слугинята влиза във процепа

Прилепи бъркат в очите й

Топлината е изгаряща

Тя пищи

Иска Има Къса

Славей пее

Златна е клетката

Слънчогледово семе и вода

Слугинята пуши лула

като господар в ложето си

Идеална маска скрива лицето ми

Добротата е вид принцип

който стриктно спазвам

Отделеността ми помага да бъда нормален

с необходимото благоприличие,

чувствителност и ежедневни желания

В тъмнината непознатите

ходят по стълбите

и лампите греят

като намерени слънца

Да се върнем към любовта

Към светещият тайнствено прозорец . . .

Силует и светлина

***

Ръката ми трепери

. . . пред зюмбюли които не познавам . . .

настръхни жабче . . . приспивна песен . . .

в мантия от звезди . . . толкова грозни . . .

а тя е . . . зюмбюли . . . миризма . . . и . . .

пръсти . . . в скалата са останали ноктите . . .

магия . . . спомням си опашчиците

които носят . . . смърт . . . докосни тялото ми . . .

ангелите за да плюят

***

Музикални инструменти

се разбиват в главата ми,

симфонията е раздрънкана

хармония,

която чете книга за млад индус

загубил съвършенството си.

***

Имаше плешиви ръце,

с остри нокти и буря

върху тях

***

Психопат се разхожда по улицата

Косата му е потна и леко мазна

Рядко виждат очите

Черни обувки шляпат във локвите

Слънцето го няма

Миризмите са различни и възбуждат

Главата му брои буквите

Зад ъгъла ще намери щастието

То е жена която подтичква

***

Как бягат елените на

твойта свобода

***

Стари спомени пълнят

главата ми

босонога си и заспала

в меките черти на тъмното

и топлината ми

В тихия дом, където

сияят прозорците

по белите пътища . . .

***

Макар че сме близки

със живота

говорим различни езици

Аз съм твоето слънце

Ти ще спиш

във моите зеници

Във този ден

когато на орлите

крилата са червени

ще затихва полетът им в мен

с ударът на разпилените ми вени

***

Свещеният акт на

загубването

***

Оранжевото е любимият цвят на знамената от семейството на Араните. Но не всяко оранжево, а оранжевото на прах с повече червено и съвсем малко жълто. Залезът, изгревът, луната, слънцето - във всички оранжевото варира, за да покаже, че е независимо, самостоятелно, свободомислещо. Но то се преструва. Оранжевото винаги е зависило от рода на Араните. Те са го притежавали от край време, играли са си с него, даже са го ползвали за храна в гладните години, когато гневът на боговете е изсипвал порой от огнени капки изгарящи вятъра, убиващи миговете и достойнството на знамената от семейството на Араните.

- След тирето следва диалог

                                                    Всичко е символ

                                                 А оранжевото - храна

Oрганизираното общество на прашинките оранжева енергия е лишено от движеща сила която определя смисъла, следователно сомоубийството е невъзможно

- Ти си красива - каза майският бръмбар на пеперудата, а тя се обиди, унижена от грозотата му.

За лириката не мога да кажа нищо - това е сложна, много игрива дума, но знам, че нежността се увива и създава плащове-топлина, предразполага към щастие, унася във виещите се ленти на блаженството.

- Руслан - доброто на всички времена - той е първият герой и мой любимец.

Хората са произлезли от гарваните-гробари. Това са големи, черни и умни животни. По-умни са от кучето и котката. Притежават ритуали, норми, възпитание, дебели книги и очила - с различни диоптри - силата на думите е в това, че са израз на живота. Мълчаливците почти със сигурност разговарят или с духове или с извънземни, или в краен случай със себе си. Което е начин да оцелееш сред дърветата и ужаса, че няма нищо да остане. А ехото е вечно, във повторението си.

Може ли да направите разлика между трагичното и комичното? 

Не е ли смехът сладък като сълзите, и сълзите солени като усмивките?

- Без риторика

Време е да бъдем дълбоки.

Нека поговорим за перверзията като социална изява без свян и смущение. Изпразване - плодородието на рода, продължението, бъдещето, ревящи малки същества, радостта, баналното израстване. Изпразването - новият ред, реда на желанието. Хубавата мишница на жена, с наболи косми, потна и боцкаща. Отдадох се напълно любима, искаш ли да умрем?

За да бъде дявола задоволен трябва да се заколиш, а после да изпиеш кръвта си. Удоволствието е изцяло ваше, начинанието също. Да не забравяме танца - мъчениците са вече изнасилени, а богът е мършав, гол, краката му са слаби, а коремът - отпуснат; паднал е на колене и хапе майка си, която не познавам.

Аз не уважавам дявола.

Някъде във тъмното,

във черните полета

от слънцето където няма знак

и проклет във вечен ад

живота си да има като камък

дните си във мъка да брои

във храчката да бъде жалък

победен и вързан да шепти

“Молитвата е тайнството към бога

и на него аз ще се отдам

сърцето ми дано го смаже

като кървав, тежък океан”

Той свърши

днес погребан е под камък

а на камъка стъкло

То небето отразява

и страха от паднал бог

Усети, че някой е влязъл, погледна ме, намръщи се и каза:

- Възпитанието изисква да почукате преди да влезете господине, а не да нахълтвате изневиделица и да ме притеснявате със шума и погледите си, които ме разконцентрират и провалят намеренията ми.

Почервенях, бързо се извиних и веднага затворих Вратата. “Шегобийката съдба сякаш тука има пръст.” И се сгромоляса моята изисканост и ме затрупа тинята на лошите обноски - в този ден и час, заради тази Врата - писано е - И така стана.

Идвам да ви донеса за-

тъмненията, луна и слънце

което вече не свети

Във фунията - вселената е малка

Драконът пие кръвта от

корените и изригва огън

Казано е: Жигосай слабите

Дано морското синьо потопи града

и създаде илюзията, че

сме плуващи рибки

Прозрачен апокалипсис

-Котката открадна сърцето ми

-И Решетките

-Беше нежен, честен и възпитан

-Баща

-Кога ме е обичал?

-Много от това, което ще кажем

-Но той . . . .

-Искаш ли ягодки?

-Не, искам ризата, панталоните и вратовръзката

-Ти си лудо куче

-Азиатка

-Жена и приятел

-Мога да плувам

-Листата са в къщата

-Пусто

-Това е заради прозорците

-Но съм стар

-Подарете на просяка камък

-После се смейте

-Следвам думите:

Мамо, Мила, Боже, Подаяние

-Сърцето ми плаче за любов

-Ох, защо

-Не проклинай

-Ръцете й

-Течност, която синтезира радост

в очи ни

Часовникът показва времето

и различните случки. Пясъчен е.

Искам да разкажа за жената

бягаща по пясъка. И как вълните

винаги заливат следите

Силата на волята ще ги

доближи и двамата ще се целунат

Аз съм художник - рисувам със случки

Цветовете са формата на лицата

Не говорете

На дървото пише:

Обичам М

Спомняте ли си думата

Съхранение

Съхранете е изразителна дума -

като ястреб

Жалко, че не сме “близки”

Същества... част от природата

-Добре дошли сред нас

Но не му се сърдете

-Дъждове, дъждове - да . . . .

Ще сложа в торбата черепа

който ми напомня за историята

на неандерталците

И скалните рисунки.

Рогата на елена

песента на върха

началото

След като избръснат космите

се оголва лицето, със очертанията -

пресечната точка обединява хората.

Кървясъл. Погледът знае себе си.

Отново и отново,

изгърмяват вълните

по назъбения полет на слънцето

И е лирично. Любовната

песен. Целувката. Ще

промълви. - Искам те.

Успокой се.

Това е просто средство.

А там те чака Бог

Голият боец публиката поздравява

-Благодаря за кръвта,

а зрелището е красиво,

защото паднали на колене

ще плачат победените.

Няма нищо по-забележително

от Мен застанал пред огледалото.

Величието ме гледа в очите.

Корона са слънчевите лъчи и

светкавиците на гръмовержеца.

Храм съм, свещеното събрал.

Обичта е поклон, вярата - фанатизъм.

Вдигнал ръце

ще се оставя да бъда манна небесна

за всички отражения

Ние крайните егоцентрици

трябва да бъдем родени отново,

от каменните статуи на богове.

***

Помислих че са мъртви огнищата

с пепелта, най-чистото на този свят

Във дланите на земята

има топлина -

съзряват сенките на дърветата

пролетен миг пониква

след дъжда ,

селският път се загубва

към реката

Изящен е тополения танц

в минутите на вятъра

във глътките въздух -

тъгата на земята

се разминава със

очите на старец

със къщите, със кучетата

а птиците са високо

и радостен се гмурвам

във небето

***

Това са прекалено

резки движения

отрязване на живи души

осакатяване на плът

на сърца

груб удар

разтрошаващ удар

Столът поема спокойствието

разстила го в стаята

заедно със моето тяло,

вещите, въздуха

в блатисто отпускане,

мътно за очите отпускане

***

Гадини

небрежно се отнасяте

към любовта

Гадини

и

Гниете.

***

Връща се този студен македонец

налапал ножа,

през вратата влиза,

в кръвта си с миди

бели като сълза,

от челото -

кехлибарено щастие

Пушечни сънища, стрелби

и разплата, изнасилват нашите

блянове, най-чистото злато на

мечтите ни, накъсват птиците

на крила и тяло

Жалостиво стенат жените ни

пред запалени къщи

Хълмове оголили глави

Опечено мъртвило и

бездушност

1995-96

***

Царствеността на насекомите

засилваше чувството за малоценност

в човешките същества

Само големият любовник във жестовете си

беше запазил грацията на изкуствена бенка

Ефирни женски перуки водеха

самостоятелен живот върху седемте глави

на огнедишащия змей

Тържествеността на бала подчертаваше

великолепието на кралицата-майка

облечена в роклята на Дама Пика

с арфата на Аполон между краката си

Мухата най-отляво миеше зъбите си в

захарния памук на малко момченце

с много лунички в очите

Източният ритъм остави циганката сама,

цялата покрита в музика, диво разклащаща

тялото й

Наведени от могилите излетяха брадясали

джуджета, за да потънат заедно с небето

в остров от пара - далече зад слънцето

***

Болестта бучеше в ушите

като тананикане на прилепи минали

през паяжина от звуци

с протяжност на стенание

оплетено в гърлото ми.

Преселението ощастливи предците - те

радостно запляскаха с мигли

доволни че аз - цвета на рода -

при тях дошъл съм, мир да донеса

на голямото семейство.

Преди да се преродя

разбрах същността на повторението -

всичко във утробите се връща

където историята започва

близо до най-горещата точка -

центърът на голямото космическо яйце.

***

Той имаше нужда да обича;

изражението й го караше да се

усмихва доволен от едно

прекрасно откритие;

нежните му ръце издаваха

възхищението което изпитва;

а тялото му трепереше

от желание да обладава като

всепроникващ дух, докоснал се

до най-чистото.

В такива часове беше недосегаем,

енергията му за живот избухваше

сякаш готова да гори топлина,

а подгънатите му колене

искаха само едно -

да бъде пречистен . . .

Второто лице прави нещата

далечни от истинската същност -

парчета събрани

***

Този, който соколите изяде

и се нарече баща на земята

днес - в ден не особено привлекателен

се ожени за майка си;

после както е написано в трагедията

сам очите си избоде и взе парите -

на брой трийсет - от сребро, за да

може след това с чиста съвест

да се обеси

***

Николас - руски евреин с дълги

плитки, пали фитил в ботуша на

Котаракът с чизми, който сега е

управител на обширно владичество

с много овощни дръвчета, пазeщи

душата на всеки плод:

под полите скрит, разтворено-дебнещ

и зализан, лепкаво пляскащ и за подвизи

готов - със залеза, през миши цепчици,

видян от разказвач на сапунени многоцветки . . .

***

Движенията унасяха телата

защото те имат

знаци върху тях

под ноктите

като бели платноходки

в тези очи

които се къпят

с голотата на мъглива нощ

като куполи

от оранжево

по мокър асфалт

Гласовете напомнят за нещо -

бавни до протяжност

Камъкът подпира раменете ми

в горещ въздушен транс

Махаща ръката отдалечава

в нагънатото всичко;

калната вода събира братята ми

и лочим през дупките на вените си

***

Може би никой не разбира

колко уморено е племето,

как безжизнено се влачи

по овехтелите скални рисунки, недишащи

Раменете отпуснати носят

тежестта на земята, а голите устни -

червения цвят на отровен дъх.

Драконите са накъсали крилата си

за да облепят телата

на грубо направени призраци.

А молитвите грачат към небето тихия си,

досаден шум и нарушават

идеалния ред на несвършващите кръгове.

***

Огнени братя - родени от щастието

на млада чистачка, в ъгъла на

градска тоалетна -

вие знаете към какво ви призовавам,

защото още със първия си вик

сте произнесли думите: червеното

и черното планетата красят

***

Голям хищник

пие чай

с баба си

Тя му предлага захар - тъжно

зъбите изтракват във танго

и було толкова ефирно полита

където времето чертае карта

и ходове разиграва

мрачната вестителка

***

Жената стана, огледа се и нарани

с черило лицето си

***

Пръстите докосват пътя

Ръменето е облачна музика

Тихо

във калта се давят листа

***

Синевата под дланта ми

прозрачността на кожата

очертаните кръвни пътища

като акт на разкриване

червеите пълзящи в месата ми

усещане за движение

леко притеснение - ноктите

искат да го отстранят

На пролетен празник

с чудовищни болки

Навсякъде по света ще

отнесат човешките късове

Влудяващо тихо остава след

тяхното мърдане

с музиката на един

личен апокалипсис

заглъхват и мъките

***

Спокойно изяждам свещта

заедно със златистото огънче

правя го без угризения

само от човешки егоизъм

искам да ми е топло и светло

отвътре

***

Не съществувам, аз съм

привидност

още повече нямам котка

която да е грациозната вестителка

на волята ми за живот

Време е !!!

Ще се уча да свиря на пиано

за да изсвиря траурния марш

на богоподобните

***

Знам защо толкова много

ме обичаш

защото хищни цветя

ти подарявам

а те със зъби пръстите ти

хапят

***

Алисия умря като недокосната

в храм от кал и свещи . . .

Тя умря глуха за укорите на

разпъналите прозрачната й туника

Като неин любим

бях прогонен за да роня сълзи, сам,

в далечни страни, където призраците

се разхождат толкова хубави,

колкото и тя. Но за нищо не съжалявам,

изпълних дълга си, оставил я там,

при сенките, между водите на великата река,

по течението, с рибките, върху раците,

под камъните

За да се разнася като зловоние

в устите на жадните.

***

Самотата на гения се проявява

в голямото страдание за цялото човечество

Разпъната нежна струна е душата му

и последният дъх оглася света с вопъла:

- Победете малки деца, блудници слепи

и престъпни синове -

обявете вонята -

да джапат тогите в нея

Достоен е края на

всеки храбър мъж, защото

изпълнил е дълга си и

оставил е следа в челата

на поколенията - хилави

и грозни - всичките след него

***

Мързелив мъдрец пише дълбокомислено

загледал паяка на тавана,

грацията на краката му открил

Поема изразителна

на един живот

В прегръдките си успокоих вятъра

слънцето целувах до припадък

сърцето ми се късаше ранено,

сам умрях - разбрал Вселената

Самота ме кара да говоря

и в час на умиление казвам:

Отново и отново

догаря

звездата пак последна

за да се пръкне

от лъча

мрежата на глупаво съзвездие

Космическата ми поема е така накъсана,

така безнадеждно жалка, че

засрамен главата си посипвам с пепел

и в леглото се погребвам

от днес нататък

та до веки

А зюмбюлите цъфтят, О, мила . . .

Разочарован и унил

последните си думи

на лист изрекох

Многословието е характерна черта

за всеки мъдрец, но едно трябва да е

разбрана истина - най-ниската температура

е достижима практически, но не и най-високата

За това - да завърша с призив -

Братя, нека замръзнем

***

Във виенето спотаява се вятъра,

между ъглите, когато е топъл

и с хартиени парцали луната закрива,

за да довее в тъмнината

сърцето туптящо

на подпалвач, жаден за слава

***

Пияни кучета излайват тъмното на града;

през гладните им усти Тони се заканва;

нощта е влажна от всичките лунни лъчи

паднали върху нея;

после бягащи пълчища помитат сградите;

фанфари събуждат облаците;

светкавици, огнен дъх и изпепеляване;

вълна от тържественост залива прозорците;

напукани дрънчат стъклени струни;

във буря от частици матрони летят;

те плюят разруха по главите на разкъсани кучета;

като дим завъртат се духовете;

градът мълчи след погребение;

и във тишината се смеят голи бебенца.

***

Докато седях пред тъжната Офелия

и бършех сълзите й с мръсните си пръсти,