1.

- - -

Многогласно Едно е преброима точка Процеп Празнина Поръсено Пайжинно

Глад за извивки Нокти Сънува своето нотно И с посребрени глезени Звън на Химн

Капчици Смачкани върху марля Вода със желязо и Вода без Многогласно От сърце

и разум Теорема сляпа за цунамита

Благополучието посипа смъртта Брилянтира черепа както на баща

поставен в стъклен куб или леден блок Така го разнасяха – скъпоценен –

във силуета и над свещта

Гласовит в сиротността на звука връхлита върху бамбуковите полета с брадва

А понякога в мълчание защото чака да остане сам във горните слоеве на дърветата

където са гнезда и вятър

Малката смърт нека дойде сладка А след нея голямата

Не знам

Стени за любов като кутия със скрит пламък Видим от сателити Бум В някоя сутрин

грозота

Под слънцето красота натрупва сили

и се окръгля като плод

И в нощната кола е прозрение за разпад

Без конници

които да разнасят парчета хранителна кръв

за ново съвършенство

И понеже е такова другари – ще е ненаранимо

В сините очи на рая

атентаторите ще се вмъкват

в ръцете си с портрети

на деца

Когато вдъхновението заприлича на дивачка –

златиста по кожа и малка по години,

ще прережа първо земята, а после небето

И ще сложа черна линия която седи

на леглото в ъгъла

Горещо заглъхват очите

щом траенето не е посветено

на въобразеното още …

Грачи между двата пламъка

И тялото обесено

И мъжа хванал лешояда за ноктите

Пирово се колебае бъдното

от толкова много мъртво месо на масата

Мирише на кръв в пазвата

дори на най-добрите

Върху кръговрата като глагол пада доказателството

Кой ще разсече възела на реките

и ще пусне рибите да се скитат

По земята и небето – динозаври

Във недрата – пластове трансформационна мощ

Пак барикади от ребра и свистящ вятър

Коне Конници

От планети се извайват човечета

Единия сграбчил женското си

в хермафродитна песен

Тези перли Тези сфери

На всички планети – луните

По блатното на суетата

Върху красотата

Безчет хвърлени брадви

Като бодли на шипки

Черната черта приседна

до най-сладкото на съня

върху най-сънищното на топлината

кучето пази кучето чака

И запърха с ципестото си преображение

И прие съдбата си на насекомо

И крехкостта на крилато

Беше друг и беше кратък

Секунди върху топлина

и светлина

Живеенето във великолепно отчаяние

няма да е случайно А през избор

То ще е инициация, в чиито ритуал влиза

недостатъчност – остра като тръни във сърцето,

тежка като небесна пръст За да бъде посветения

свободен да прави огромното на плодовете си

Сутрин с небесна пръст тялото си умива

Време е театралната кърпичка на нежността й

да падне под сърцето му като варовик

като щит с фамилен герб – орхидея

с няколко капки туберкулоза

Отрова бранеща И отрова стоманна

За да са всички пътища към него заличени

от мъртва природа

- Сърна – извика Пламен Симеонов – и пусна завоя в джоба си

като верижка от сняг и пропаст

В световъртежа реката беше само течен процеп за прескачане

И после над тунела и от другата страна

Голо до скала

до вулканична пепел

даже повече –

по-мъртво

по-чисто

- - -

Скимтящото дивачество на разума създаде

безтелесното на себе си

Ангел хвърли перата си върху голото

на знаците

И беше пожар във вятър и лъч ослепяващ

И беше разпукано цвете и два зъба в механиката на хищник

Махна с криле и закрещя от огън

И беше слънцето, което работи за топлина в очите

И беше странен плод напролет

- - -

… с вързани ръце под океан от светлини

над които пет лъча ята прелитат

- - -

Перата се разхвърчаха след удар със сто коня желязо

Рана е туптежа и пирони в костите

- - -

Територия 144 е с разкъсана облачност

и луд вятър който

нагъва мозъците

и пространствено доближава мислите

Там гръмотевично се усмихват мъжете

а жените са разкош от послания

Скакалци ще опустошат дълбокото сиво

за да останат само прекършени жени

в дъжда на молива

Ето, те са вече армия от двама

От двете души една остана

- - -

Докато мъката го душеше

Той кълцаше сладък корен с

каменна брадва

Намрази красотата на бялото

във високите морски брегове

Подчини се на сълзите

на стонът

на женската зародишна поза

която тялото му обгръща

като пушек от огън в пещера

Беше гърлен звук

и толкова

- - -

В големия улов на хора

участва с лъчистата примка на разума

с твърдата хватка на историята

с лавината от формации нации класи

Революцията започва от разлома

който звучи така: … … …

После съществото преминало

ще е крясък на ястреб между два изгрева

Или

Съществото преминало лешояда на плътта си

обузда

Гордо и победоносно

И в двата случая с птици

- - -

В тишината след действието

което

премести континенти

и на езика даде птичи крака,

творителя се смали до

торнадо в поле И утихна

върху куршум, на който

от дясно-наляво

пишеше кап

- - -

Територия 103 хваща за гърлото

и с глас нежен се прокарва в косите

Нейните души се събират върху карфица

и се разпиляват от бедствие разпрашило луна

- - -

Там може да се живее –

обходено с коне без да срещна никой

А ако срещна странник ще съм приветлив

Мария

Полунощен, с разбито сърце и сърце

прорязано от бръчки

Толкова дълго чаках

че полетата вече са само възвание:

да се определи класата

да се забие знамето

и комбайните да са редица от правеща шир

в най-празничното на дните

и прилича на ад

и прилича на мощ

и прилича на хляб

на ръка подаваща роса събрана

от четирилистни детелини

на ръка държаща чук оперен

от телцата на синигери

и прилича на ад

и прилича на пир

и приличана архитектура от летящи сандали

- - -

Под юношеското лице на демона прозира старец

който се промъква

- - -

От старческото на мойте думи протяга чаша гарвановото

което се стреми

И солта на вълните аплодира

И от пещерата извиканото аз

- - -

Венец обшарва челото

В едната градина гигантска лилия

В другата момиче от камък

На сутринта ще е красива

А вечерта ще го вземе със себе си

Тя

- - -

След всеки свален пласт божественост

територия 111 се явява такава каквато е –

стена безпрепятствена за преминаващи

призраци

И пурпурни коне върху стари знамена ще се натрупват

И под много кръстове един човек ще погребем

Докато някъде във малък град,във малка къща

вдишания дъжд не нахрани дробовете с мълнии

и с каквото искам

- - -

Дъждът се метна като голямо мазно магаре върху склона на стъклото

Освалд не изпита жал за жеста на омраза с който отдели водата от копитата

Беше самота, която на тревите дава да кълват от шепа

Всяко парче бе троха Всяка капка повей

- - -

Там може да се живее е сърце разтворено

за още прелест от думи и

гледки на идващи и тръгващи вълни

Там може да се живее е

саморегулация

степен на сложност

отлагане на удоволствието

план

И нищо не е по-хубаво от това

да се сгушиш в разполовената глава на героя

Когато отсъстващото получи видимост То е празнина която очертава.

- - -

Милост за господаря на отсъствието

и за естетизирания смисъл, със който

кове пирони под съпровода на вик, по-скоро

призоваващ, отколкото болезнен

Милост за шията на госпожата, която

е арфа, а не пратеник И

музиката й се блъска във всяко присъствие

Милост за мен

имащ пориви и световъртежи Но с

правдата на лисица в дол описал

хилядолетията преди и след

потопа

Милост за тримата

под кожата и под ръцете

под слънчевата леност

и под океанските дъна

- - -

Мазолестите ви ръце

не са ловци на елени

И пердах И любов И

конник Те не са

Струни легнали Защото

черна злост крепи ги

Да рият кръвоносни

синове

- - -

Освалд ни чакаше обкичен със странни украшения

После запя

Песента му приканваше всички да си татуират

рижи коси и крайпътни демони

Зад гърба му като лале се беше затворил приятел

- - -

Легнал в корона от тополи

архангелски охранява небето

С пълчища прогорил слънцата

С глас раззинал времето

И е сам като пустинник

със здрави зъби от предъвкани мълнии

И е засмян до светлина

И е целият пир празничен

- - -

Територия 17 е юмрук божии

Още

костеливата ръка на бунта, която от зверщината

изтегля туптеж

- - -

Когато крилата се спуснат под изгреви и залези

И на лятна сладост ухаят столетията

И нощта е с повече блясък по ръбовете

И в плодова захар са на малките зверчета усмивките

Територия 33 ще бъде прозрение за спасители

- - -

Любовта си дал И не иска ирисиза

своята бърлога

Бъди чист в балната зала за пленници

Бъди мечка над урва и

покрив за блокове

Нито един прозорец не може да те убие

А само липсата на скокове

- - -

Ще дочака пролетта и ще избухне

Най-белег от нежните

С бутилка газирана вода под светофара

И ехтящ върху пешеходната пътека

НЕ

Сянката му е преминаваща

дори когато уличните лампи не светят

- - -

Войните приканват революциите

Гръмко – Ела – викат

И влака мачка и пуши

А вътре – дърво поливано за трибуни.

Вий С природата си Вий

Опустошеното зад ребрата

не е мъртво слънце

нито парче месо с куршум

А превратите за които знам

че са умрели напразно

Всичките преди мене

Вий С природата си Вий

Освобождавай шир за лапи

Бъди аууу към луната

и 62 секунди поляна

Ние се борим от тази свещеност да изтръгнем

нахранените със смърт ябълки

Защото те са пътни знаци

за пълчищата праведен гняв

тръгнал в грешна посока

- - -

Майските бръмбари благодатно се разпукаха

и жуженето им заваля ведно със ситен полет

Ето го прага

Големия аферист като голям гальовник съставя на кожата бялото

Мляко вкопано в господ И някой

който подхапва отстрани

Преддверието беше ветрило за армии

Ето го прага

И зазвучаха плановете му и в куршум и във песен

Наклон за вода беше и

многотонажен камък за течението й

А въображението му на паун на чародей и на

екзекутор трупаше граници и ухаеше на зрял плод

Аз ви дадох диктатор – ще каже –

мразете го

После ще ви дам лениви следобеди

и твърди детски пети

- - -

Бездна скачащи коне

Мълчаливци и други твари Не

Натоварени с години

Разказани върху блатата

Меланхолични между два прозаични камъка

Под спринцовки

Не са любов земна

А оцелелите – гланцови и синева

над пластовете кожа

- - -

Между иглута и корени и други такива

росата която поглъщат е диамант

и после стихове стихове

И бълбукат под дланите

И полягат между браздите на

сигурно поле-приятел, а не на гроб

- - -

До Вас…

Не се поклоних на правилния бог, не се поклоних дори на правилното страшилище

На амбицията си дадох неповторимост и бях й верен като куче, като втори

човек във първия.

Постигнах ли нещо уважаеми?

Липсва ми острота след толкова много компромиси за жива плът, след толкова много

оправдано подчинение на страха.

Сега мечтая шедьовъра, който до най-малкия детайл запомнен

да не може да бъде повторен Сега мечтая белега, който ще ме направи

отсъствие, около което ще се случи лице

И три дни да ям да пия и да се веселя

И да остарея И да ме изпратят синовете ми И един да запали ладията А друг

да разпилее ветровете

Като никое друго да бъда Не на сън А на яве

- - -

Галапагос не търпи самоопределение отвъд

скрит хиляден и бавен

бойна машина И доспех за приятели

- - -

Страх ме от триединството

Дума Призрак Синева

И слънчеви струят пътеки

- - -

Още няма зелено

по гърбовете на майските бръмбари

Още са уязвими

за сойки и за бичи крака

- - -

Ние живеем живота с цел – каза с тъга, а не гордо Преди майските бръмбари да са

жужене трябва да се вгледаме до светлина в гръбнака на историята После да насъскаме

древните чудовища едно срещу друго После в пировата есен на техните патриарси да

впием нокти и безжалостно да им дадем широкочелата си злост Като лавър После

Ще изнесем трупа Ще разпрашим духа и Ще сменим имената на съзвездията

И да – Ще има и втора луна – по-скоро далечна отколкото падаща

- - -

Люляци кестени миризмата на хляба – такова веселие познавам само

когато съм между сиви чапли и малки риболовни езерца с плодородни

води охранявани от социалистически джентълмени – инженери и

мои приятели

После лъчезарната ракия на върбите даде полет И звезден мир заплете

във мостовете

- - -

Отворете врати за моя приятел хълмове

Нека падащия бряг в солена вълна се превърнеА свещта

да угасне от дъха на щъркел

В маково семе нека покълне И един да бъде

от ръбовете на залеза Да се яви

и да пропука восъка.

- - -

Братска прегръдка ми трябва в тези часове на начало

И отдаденост която не пише поезия

а твори време

Първо като жест помилвал хоризонта на зара

и тройка върху него издълбал

Второ като предел който по-достойни ще следват

- - -

Развял перчема на своето утре

Почетен от картинността на природата около него

Той – окръглен като сълза –

освободи разума си за втори мит

- Сега ще бъда магично-безотговорен – каза на себе си –

колективната саморегулация ще сведа до

чистотата на разсечени възли, т.е.

до простотата на ножа За да бъдат пак

весели момичетата когато ги целуват герои –

някои руси, други чернокожи

- - -

Докато лекокрил летеше между красивия залез и себе си

едно – ДУМ – го свари неподготвен

Не беше светкавица

Не беше снайперист

Не беше метеор

А така му се искаше

между реактивен шум и птичи песни

тази красавица да го обича

- - -

Спотаен във триединството

отдавам на ритъма

образ и на образа

смисъл И пак остава

и още…

Матей х 2

Фурие х 2

Щирнер х 2

Един Христос

Един Маркс

Един Ницше

АЗ

повече от вълните морски

повече от безбрежното и мощното

повече от слънчевия ритъм

и като никое друго

- - -

Да избягаш когато трябва е

да останеш в светлината

на кутия цигари изпушени във вход

докато носиш дънково яке

и обица на веждата А после

много проститутки, банков обир със

раняване и самота до пещерни рисунки

И още – над вой от чакали прелитат самолети

И си близо и далече

Във таксита и във люлки

Щом черешите стават за бране

А революцията не е започнала

Никакво вдъхновение

Само подготовка

Пир приятелски да посетя …

- - -

Ние ще се издигнем над всичко това като полски гълъби –

неомърсени, с гуши пълни със жито.

- - -

Върви през варварския пламък със запушени уши

Прави мълнии и подава

пръстче на бога

- - -

Ако ритъма е маков преди буря

и сърцето натоварено със младенци

То всеки камък ще е първи

катотяло за хвърляне

По небето По небето

- - -

Ъглите напуснаха сухото на тялото

и всеки кадър беше закръглен

Странни деца изрисуваха гняв под гънката

на ваза

Сериозността на вината заслужава корона

Блика от свредел и зъби

На рибите дала крака И стрела на пещерната влага

- - -

Мислил дълго

мислил Как нотите да падат като малко птиче върху храст или

катерач който в бягството си проявява ловкост над

бездна и неизбежна смърт

Как смъртта е страх от доживотен затвор, агония, лудост и

други демони

Как вината трябва непрестанно да бъде разравяна за да пее химн

втората душа

Защото постоянно е нужно оправдание дъждът да е в

светкавици след светофара

А не близост на дом

- - -

Корена на гърлото носи

ручея на две стрели

сребристо сребристо пленява

сребристо сребристо очарова

Гласът ехти над простори

Облаците въвеждат в синева

и малкото сиво на дъжд

Колко е топъл приятели

колко е ласкав

Като стъкло над спомени

- - -

Бистра вода над два ключа

Ледена пързалка за цветове

Защитени пеперуди стоят

- - -

Гледам през очите на господин

който се разпуква

Като разглезена светулка

приветстваща на маковете старостта

Като засято в чернозем лице

изчакало златистото на залеза преди

в слънчоглед да се покаже

Като маска разранена от чук

защото няма друго острие освен

баналното на позата

Толкова пухкав и мъхест – че

повече поляна е отколкото

планинска канара Но

в определени часове

фанатично се въздига

върху трамплина за гмурци

Не го ловят висини и забравя

да диша

Той е стон и няколко години

приказка

Когато е силен се подготвя

- - -

Бъди великолепен актьор

и бял чаршаф за прожекция в

селско читалище

Бъди тежки клепачи

за всички погледи

до края на света

Бъди стар във ловна зала

и 50 сантиметра вселенски ръб

Спри автомобилите

Започни разказа

И нека от гръмотевици

тръпнат бъбреците ти

Бъди и леко заслепен

- - -

Без да бърза изгради образа на този

който в детайла се стреми

Никой няма да разбере колко е близо

детайла до съвършенството Но всички

ще разберат образа

- - -

Изведнъж страха идва с пронизителна яснота

Като неизбежност, която провиждаш миг преди да се стовари тежък камък

И от това е опустошението ненамерило дори стон

- - -

Територия 44 е юмрук под листата

сгушена тъга и арматура от вик

Отпечатъците й са нули набодени

върху карфици Пеперуда е

под пролята капка кръв

- - -

Носят красотата си като мляко –

бял мек плат

неразсипан

по подове на църкви

и райски градини

и като водопад от

небостъргачи

Танцуват по върха на планината

като гласовити чакали

по ръбовете на вулкан

Трептят над шосета

когато се връщат от територия 122

и могат да запалят даже океански бездни

Вдигнали са кръст за мъртвите си майки

и скърбят до края на дните – решителни

във своето веселие

- - -

Почувства че пръстите му тежат и падат върху

водните птици като големи пръски

С жест на музикант хвърли люспи по рибите

Вместо течна стомана

- - -

Работеше с чука навъсен

почти печален

сякаш се отделя от влюбването

като каменна люспа

Беше радост за лястовиците

и затворена шепа за техните жертви

Нямаше приятели а само вдъхновение

- - -

…заради трошичката на тялото с което си възпят

Защото е лято децата говорят на френски

а бащата е мета вихър отглеждащ домати

в село Житен

И всичко така добре се нарежда, че дори стареца

когато премлясква по-прилича на куче за лапа

отколкото на бита торба кокали

- - -

Плюе потопи със всяко Ха и разум

и малки рибки волни в плитчините Където

Кръжат Водопад до цвете По ръбовете с бездна

- - -

Дъждът донесе конници и мили приятели и край

на аристократичните бутове Понеже живота й в бедност

я съсредоточи до перфектността нааскетична тигърка

Тя и само Тя оранжевите ивици на гърба си

събра в сноп залезни съчки

- - -

Територия 108 е в драмата като антагонист

на семейната любов

Нейни са ордите за които няма свято

Неин е радиоактивния дъжд върху селските марули

Тя е пейзаж нарязан на дребни парчета а после

залепен със кал и слюнка

Нейни са труповете за които се казва:

- Нека бъдат тор

А защото е изгревна е и още

лошо послание

- - -

Територия 71 даде на мъжете си лопати

и ги натовари във вседеходи

- Напред към залеза - се провикна

най-едрата ларва

- - -

В тази битка всички са победители

Не се подчиниха на лудостта

а я пуснаха да лети като хвърчило

Нека кове момчета и момичета

Нека бездушна трепка между сънищата

ранно есенна И андроидно посветена

да се връща като лукаво минало

- - -

Мъж на средна възраст носи орлова папрат в ръце

и се усмихва загадъчно, защото знае

че ураган взе сърцето ми и без въздух за дишане остави

артериите ми

- - -

Сякаш ям сладък сочен плод

между две картини –

едната от 21 век, другата

от шестнайсети

- - -

Винаги съм искал да бъда

канара от усмивки

която рядко диша

а повече стой като

острие тънко от

много заостряне

- - -

До Вас…

Саморегулацията през разпада няма да спре никнещите секти на външните

скелети. Тези които искат да запазят тялото меко отвътре, за да го

покрият със седефа на безсъзнателната утопия, от която жива вода лочи

безсмъртието Но не, не от такова протягане слънчевите ръкави ще разтворят глас.

Друго Вие и Аз творим – нещо – което е любов

и малко куца.

- - -

На кой, на кой от тази гмеж да падне сълзата И като

кристалче сол да нарани И като вода да измие …

Територия 91 е парче от картата

на което са положени

метежите на новите вери

Многоезична е тя и мразена от всичките си съседи

И още – разровена кора на рана

лодки празни от лодкари

рухнали фасади

ръжда и главорези

Но когато събере небе

язди бог

- - -

Живота на дъждовният червей се възстановяваше така

както се изправя изсъхнал стрък домат след поливане

И отново червена падина го вика

И отново сантиметър трева получава гънка разровена пръст

- - -

Свръхестествената естетическа сила притежавана от редовно бития, запази

цветовете на Ван Гог и по полетата и в музеите. Храбростта му,

която не създава, но се наслаждава – въпреки скимтежа на тялото –

тежи повече от шепа пръст и по-малко от врабче. Тя е гущер с гребен на папуняк

- - -

Рефффф

Рефффф

Рефффф

Тън Тън Тан

Лъвът дойде като годзила

И рушат мостове тези лапи

Четири А не два

- - -

Той каза:

Слънцето не може да спре вятъра, но може да го изсуши до шума във очите,

да го изрони като люспи вар, да го изостри до лупа за лъчи

Ние не сме слънце

Не сме вятър

Ние в голотата на нерва втичаме розовото За да почувстваме

солта във полъха, цвета във полъха, дали от птица или от притворена врата е неговото

Ние сме творители на чупливостта, която като карамелена паяжина избухва във

сладост Ние сме суровото което стърже и гърчи Сняг Студ Поле жужащи кристали

Простори Простори И дупката на никоя зеница не ще погълне нашата пустош Ние –

изправени пред черно-бялото щрак, вместо „зеле“ казваме „повече бунт,

повече вяра“ и сме портрети на духове. Така че братя, другари

Ние не сме слънце. Ние не сме вятър.

Ние сме новороденото розово в голотата на нерва.

- - -

Територия 55 приласкава

със изедниците на нощта, които

надбягали звука

във вечна утрин пребивават

И бебета ревът на пъпа й

- - -

Територия 31 напомня механична кошута –

лъскави очи, моторни двигатели и

по дяволите смъртта Но

така гине ритъма и скока е от камък

- - -

- Освободете звяра – се провикнаха трошичките на гръбнака й

И черновежди господа с огнени стрели набодоха сърцето му

Реве и съчинява победоносния марш на самотата си

А накрая – ех накрая – ще бъде такова изстъпление

че исторически зъл ще го затворят в учебниците

- - -

Изградих забава от думи

И не ме интересуваха човеците

с техните истории и белоснежни

чаршафи по просторите

Бях заслепен от гнездото което кипи

- - -

Речта и монолога И рецитиращите длани

Другари,

Аз ще се подписвам под всеки манифест (който ми предлагат) стига да привиждам

самонаправата си като дело световно Въпреки че острото на мойте думи

не е за общото, не е за злото изродило секундите в златна мас, не е дори за лавровата

самодостатъчност на светогледа А за голото на самотата, в чиято ранимост вливам

кръвта на провидението си. Но сега ще кажа – Да – на всяка праведност, която дава на

безименната ми пръст мускули, и безбрежието на вековете, и ширината на гръбнаците

изправени. А предизвикателството, което толкова дълго пред мене стои, ще

продължавам да приемам с посивяла упоритост – защото то смалява смисъла до мен и

моя край.

- - -

…дори най-тънкото най-леденото най-плиткото най-бързото

най-пролетното най-утринното не може да спре тъмата отдолу-нагоре или

обратното

- - -

Трябва да обърнеш гръб на мисълта, в която

има бог и няма бог

Да триеш всичко Да станеш нелогичен

Да кажеш

Ще пиша неща за изговаряне върху хълм,

след изкачване по тъмно, без да ми тежи главата

и под неподвижните във въздуха

хищни птици

Не е ли трибуната

Не е ли гнездото

Не е ли кратера

Не е ли дупката след

загребващия багер

Кипяща

Да кажеш

Дръж ги за ушите. Хвърляй

нагоре мрените

Да кажеш

Ще ги ям от сутрин

до вечер

с малко солчица

С бай-паси отгоре до долу

С две очи разплакани

Но нито сълза

която

да е дали море

дали небе

дали за сграбчване

от залюспената кожа

с нокти

Да кажеш

Прозорците са гилотини

А той ги боядисва

Със шепи ориз

Бяло по бяло

На всяко зърно

пише:

пешеходеца се събужда

в 10 и три гадини

го блъскат със коремчета

върху перпендикулярното

на движението

върху другото аз на пътищата

- - -

Нищо не е по-огромно

от това което трябва

да направя

Ще те задължа да бъдеш

Прекрасното на моторите

По твой вкус и подобие

Обици ставащи

на един чифт обувки

и една

от три хиляди рокли

- - -

Така както

сладкото

лютото или

суровото

плачат под

върха

Спряхме

малко преди

четирите

счупени стави

Не се смяхме

А приятеля ми

миришеше на

уморен козел

Цветна

е причината

за нашето

мълчание

- - -

И се изправят каменни крака

хапани от орли и от гнева божии

- - -

Дъга подмамва змията

И се изправят каменни крака

хапани от орли и от гнева божии

Хайде върху фрагонарна люлка да са госпожиците

под грижовна паст

И един

който заслужава рани

ако не власт

да е цъфнала шипка,

преспа

добила съзнание

Да съчинява въздух

Във мълчание

И снежни тигри

готови за сглобяване

- - -

Да триеш всичко Да станеш нелогичен

Другари,

Никое утринно зелено

не може да заличи гнева в сърцата ни

никоя гъмжаща жизненост

не може да стопли кръвта ни

И полета на лястовиците изчистен само до контури

не е за нас черноземна кротост

А пир на хищници

Ние сме обречени небето да вярва във нас

и дори в мечтите си спрели на пръстта устрема

да не е достатъчно

Защото Ние може да бъдем само чудо

Околоогнищна приказка за богове

Тяхна клюка

Техен мит

- - -

Ние – омагьосани от плодородието

Ние – омаяни от производствената магия

Възхитени сме от сградите стиховете пътищата ядрените централи житните ниви

космическите станции морските бездни дивите полета кодовете вълните

От смелостта на водолази алпинисти пожарникари мотористи атентатори циркови

актьори престъпници оксиженисти арматуристи зидари войници и други върху карфица

От ходенето по въже От устройството на телевизора От танца със думи и саби От

арките над реки и морета боядисани в оранжево или трептящи От неврохирургията От

сортовете ябълки череши жито ечемик ориз От светлината нощем – след гравитацията

искряща От млякото на кравите От здравината на паяжината От извезаното с желязо

цветове тъкани вкусове От механичната мощ на моторите От сферите направени със

струг От мравуняка изровил пътеки и от този натрупал памет почти до ръба на

вселената И от още шепа и купове красота

Прелъстени сме От миризмата на зима лято есен пролет и сутрин и вечер по улиците на

балконите върху пътеките От октомврийските ябълки От колосалните крака на бронза

От последното изкушение От ветрилото на гумите От детската мелодия симфонично

звучаща в знамена От френската революция и въстанието на Спартак От източното

червено От възпяваното и възхвалявано на изгреви и залези на море вълни луна звезди

върхове реки От шедьовъра на живото От размерите на мъртвото От светове галактики

зеници брегови линии светулки От сложността която възкръсва и се стича по

брадичката като вкусно любопитство От малкия бог на вдъхновението разхвърчал

яребици От плодовата сладост на следобедното слънце примижало очите като длан за

дрямка Ние

които влачим чудото като жена за косите

Ние които сме вятър в платната и факла за домовете си

Ние които мечтаем за скок

Ние които се страхуваме

. . .

Да напиша поема за ленивите летни следобеди

със захарни лъчи през листата на дърветата

и човешкия гений като колона от памет

издигнала ракетата на Гагарин

… до безпредел

- - -

Такава звездност не бях познавал отдавна

- - -

Такава звездност не бях познавал отдавна

чудовищно шумна от таралежи

и млечна над лунната мигличка

- - -

Всичко е хубаво, защото можеш да си тръгнеш от него – каза Той

Магаретата са хубави, защото можеш да си тръгнеш от тях

Храстите са хубави, защото можеш да си тръгнеш от тях

Червената почва е хубава и селото и изкопа и вятъра пред мен

и вятъра зад мен Всичко е хубаво,

защото можеш да си тръгнеш от него – каза Той

И никъде и нищо

А само чудо

- - -

На територия 71 са

гладни за сън

Но само някои го слагат под

клепачите си

Всяка минута непробудност струва

четири позлатени копита

надраскали небето

с гибел на звезди

- - -

Нахранвам ги и топлина

Риба още риба

Да ядът. Жените

и децата – първо

На тях веселост и

сърце-приятел

Около мен – прегръдки

леко вино танц в усмивка

За мъжете – разум

твърдост чудо бройка

Риба още риба

Нахранвам ги

И топлина когато

нямат вече вени

- - -

Ако малкото тяло умре

оградената пръст ще е

бездомна или напротив –

свободна, като горила в мъгла

- - -

Зад бодливата тел се крият

съкровища

Изнасилвачи и убийци също

Под амазонско листо

с гърнета от злато

Тях ги мразим

и Калигула и сестра му

и седемте колони посветени на

мълнии различни по име

Обичаме камиони реколта алуминий

кактуси и памучни нишки

Пазача е куче, другия с

ловна пушка И

двата звяра поднебесни

знаят спусъка да

натискат с крак

Обичаме още кладата

на праведният си гняв –

гори и се подмазва

на всяко блестящо

- - -

Те са само човеци

Могат да ме изядат

Могат да ме изпият

Но са само човеци

А след това топката кал ще пропише

и всичко човешко ще й е чуждо

Закрепостения за бутовете на антилопата

ще е свободен да бъде самодостатъчен

и да иска още…

- - -

След втория удар той успя

Потока върна в земните недра

Ура

Прибра се и в ягодови

лапи се зарови В сън

В бълнуване В омая

летен Където тлен

верига от ребра и кладата

на пепелна принцеса

не ще го проследят

да бъдат му свидетел

в скръб Когато вехне

и е цвете между

страниците на небето

- - -

Горчивината напомня за самолетни двигатели

за заблудена до висини лястовича опашка

за два триъгълника запалени откъм върховете

за метално и за море

за едра пепел

за вкуса под завивките и вкусът на края

за снежинки богомолки пръсти и свещи

за тлен

до синева

- - -

П.П.

Минаха години

и телата ни се разпадат

Поколенията танцуват

различно

- - -

П.П.

Прах от ребра

И пак синева

Мамо Мамо

(на румънски)

- - -

Лежеше близо до бобрите

където острите зъби са диаманти

а охлювчетата добра поличба

Миришеше на лед

И не можеше да плува

Остави змийска кожа между два

железни прешлена

Изтръгна риби и върби

Направи въглени

Не стъпваше върху бръмбари

Беше спирала

А после – златно сечение

Викаха му мамо

- - -

На Петър Т. Няголов

Показа недрата където е хвърлил

млечните зъби на холандеца

Изненадващо висок под залеза

и любовта, между госпожиците и

есенното С ботуши И с трима приятели

Лекува черното с още

пурпур много много пурпур

Като фея

Като падащ камък по безкрайните

хълмове

Като начало на дворец

- - -

който пътува да търси съкровища между речни долини

- - -

Показах муцуна

леко зад храста

Не очаровах никой

защото беше пустота

Обзе ме радост

после неземност

и нито надежда

нито страх

Най-високото

на което съм способен

поставих на камък

Докато влаковете минаваха

си отдъхвах

Изпращах посоки И

даже спокоен

заглъхвах

- - -

П.П.

Няма голяма възглавница

за ръцете на красотата

Смъртоносно е всяко прекрасно

Когато аплодира със вътрешностите ти

- - -

Искам словесността да се отскубне

и съзнателното на опита да се излее

като водна струя разкъсвана от камъни

Да бъде леко, но не бълнуващо

А свободата да проблясва от контури

- - -

Сокол върху върха на топола който нито отлита

нито стои

- - -

. . . го гонят ветровете и

не изпитва радост

когато пада като листо

Хвърлен камък по

нанадолнище

без храна или праг

Спира устрема погански

Смазва спирките

Разтваря плакати като проход

Пребивава неуморен

и средно смел

над къщи и в хоризонти

Не е приятелски порив

а още по-малко

пиратско платно

- - -

Голяма тъма гони морските лъвове

като ритъм ожулил петите

на който търси съкровище

в долината между две реки

Бивните на много слонове

и плътта на една слоница до черепа

на ловец-изследовател

Там са корените Там е песента

Там не е зората

Там е самота прогледнала в умение

невидимо за другите

Сандъче за образ

Сандъче за пружина

Бивните златото надеждата

са върху едното око

Второто се пилее

като нероден близнак

- - -

Територия 4 е хълмиста

под алуминиев блясък

И звуците са венци

върху славния профил на гражданите –

величаят бъдещето което ги очаква

Зад всеки хълм

След ръба на вълните

До белите пети на диваците

- - -

Правилния устрем групира племената

Ловеца стреля по веригите

за да откъсне поток черно злато

Водите растат и поглъщат територии

Човешки валове пазят столицата

Донебесното й острие изтънява

докато солта се натрупва

Върхът е запалил Меркурий

и продължава към слънцето

- - -

Стоножки вият и се навиват

под планинска игла

Гладни деца имитират вик във

житно поле

Дракона е по-жив отвсякога

Разпаленото са купи сено

и жена във вятъра:

- Смърт за блудницата, която

империята иска да укроти

със армия от пеленачета

- - -

Пророка на себе си

Крайно действие

като ябълка

резени

за ядене

и сочност

Организацията

под шепа

под похлупак

или чаша

или кошница

или пласт

или ребра

Преврата

Трите крила

Триглаво куче

Ястреб шампион

носи мочурища

И се ръсят самолети от

корените на

тръстиката

И се сипе

захар по

смъртта

Революцията

Гения на присъствието

е усърден

за детайла

за ветрилото

паун есенен

защото

е и падащ

е и цветен

- - -

Има нещо смущаващо

във по-небесното на неговия образ

Щрихът с който разграбва рационалното до

кокала на желанията Ръка

за ръка със саможертвата по думи и дела

Между последното лятно и градината

Със детски смях под клепачите

- - -

Има нещо смущаващо

във по-небесното на неговия образ

- - -

По сумрак се пилее

праведния арматурист

(аз)

Натоварен със смърт

До него жизненост

смугла

със очарование

Глътката ще е провикване

Задуха също

Сгънат

до зародиш от старост

- - -

Току-що младост

И гроздовете не са вино

А перли

С влажно носле

- - -

Денят дойде

Тялото ми получи хладина

Дали по тези релси прищраква прозрението

Дайте ми слънце или ритъм на влак

Мълниеносно

го чакам

- - -

Събираше последните лъчи на творението си

седнал върху планета

Понеже тъмнината е пропаст и нищо

никой художник не може да го нарисува

- - -

Иска ми се да я изям тази красота – каза той –

и си отряза парче Дунав с небе и диви гълъби

- - -

Многото ние ще се затичаме и

както е казано в Пурпур –

ще яхнем времето

Докато Един Ех

Един –

По кръв не мой

Но от мене идващ –

Не вземе брадва

и не остави свидетели

 2.

- - -

Хайде сега, падни на колене и се помоли

А зад теб революцията нека почака После,

след като пред сивото изиграеш театъра,

вземи куче с едра челюст – за атака

Не се притеснявай от луната която

във гръб те пази – тя не е

своенравен ангел А визуално изкуство

на четири милиарда години

И така – когато жеста спре да носи наслада

изтупай сините си очи от прахта

сложи си гердан от усмивки

погледни ръбовете на пътя без

да търсиш приятел

седни до мъртвата лисица и брой колите

докато не заспиш

Една ще мине този век, втора на следващия

И сънувай – може би…

Не пролетни дървета, а съблезъб

Не първия взрив, а последното начало

- - -

Диктозома бербата (Dictosoma berbatha)

Две действащи лица

Морнинг стар (Утринна звезда)

и весьолъе ребятки (веселите момчета)

Качамак за закуска

Семейство шипки

през прозореца

Е насекомо с

дълги крака

Като територия 47

Същия профил

Същата болка в главата

Върху незапалени

клечки кибрит

С големи ръце човещина

Една да пламне

и ще се скупчат планети

- - -

който мразим

никъде не може да бъде

достоен за името си

- - -

Писъка на този век

го брули вятъра

и големи машини

разчистват пътя му

По-небето на неговия устрем

засяда в сърцето

и не е логично желанието

да има за какво да умре А то

По размери като планета

И

По-божествено от бог

- - -

Никакво оправдание

за октомврийските лястовици

Тежат върху жиците

и не отлитат

Обсаждат зимата

като висулки и чакат

да станат капчуци

за да се влеят в реки

да стигнат до устия

да се разтворят в солта

Да бъдат океани за всички сезони

- - -

Човещината подтичква в творчеството му

като двуметров немец с големи ръце

- - -

Тази любов беше друга

не сърцераздирателна и зимна

не алкохолно пронизителна

а бряг който не може да се

усмихне от призраци между устните

- - -

Клокочи домът Исаев

напада с юмруци

от тестостерон блести

Сто кораба са неговата сила

и единствено момиче

Корабите са флот неземен

Момичето е остров

Горят корабите за да

топлят момичето

Момичето е едноръка зима

и страст по топъл дъжд

По утро се разтварят

платната непомилвани

за да хвърлят вятър в тях

И плаче домът Исаев

Като паст

неутолима се стреми

- - -

Светещият бик от дясно

разполовява хора с калиграфията на рогата си

Пие мастило смъртта

и събаря по-красивата половина

върху фон от скрежен графит

под друго име

в комин носещ надежда

за цяла класа

Белия дим

приветстващ новия папа

е със словесен отпечатък:

“Днес вулгаризират общото два пъти –

веднъж като смисъл сведен до

стокови еквиваленти

втори път като плът

предназначена за сглобяване на същност

Това предпоставя консервативната реакция

шарена от национализми

Но ние не гледаме в посоките на настоящето

защото ще възкресим антикапитализма

явили

бунта влюбването създаването

като нужния сблъсък за преврата И любовен

триъгълник за себенадскачането“

Каза

и заживя във облаците

свободен от папи

- - -

Шаячния гуру отдалечава облаците от себе си

Пристан търси за трапери левичари

Не го спирайте за друго освен за обвързваща любов с нрава му на бистроносец

Имайте чувства които стават за дъвчене като солено козе месо

Бъдете къща за бароковата красота на пиратската му перла

Бъдете и неговите безстрашни надживели върховната топола

Изкопайте му падина Дайте му дреха И оставете бръшляна

да изпълни всяка пролука И зеленото на маслините до по-зеленото

на кипарисите Самота

Пристана – не ще го намери

Големият му корем ще се спука

Едното му око ще бъде Дейвид другото Бауи

Ще остарее и ще се прокълне с куче

С влак ще влезе в небитието

разбил прозорците на втория етаж

- - -

Алилуя тя е вещица

Алилуя и в нея е силата

Не я очакват врабчета

Не я дебнат ястреби

И да –

обичайте момичето на Джим Морисън

И спрете да пишете

Бъдете камък за другото

Станете вътрешности за нея

* Използвана е песента на Майли Сайръс - Mother's Daughter

от концерта и в Glastonbury, 2019 – там тя е с ботуши на токчета,

в кожен панталон и бял потник. На 35-та-та секунда целува десният си бицепс.

- - -

Сапфири и бели акули

Китарен размазва химията

Приглася на кристалите

Спира

със бляскави вежди

Надвесен над гуляй милващ

Танцьор И нашественик в голотата

Под всяко листо – люспа

под всяка люспа – пътешественик

Е единствената дама на космоса

За нейните сълзи се надскачат ручеи

и в солта им умират пъстърви

На Дейвид Бауи британски музикант,

починал на 10. 01. 2016 г. Женен за Иман –

сомалийски модел и актриса, участвала в

филмовата адаптация на Джоузеф Конрад – Сърцето на мрака,

заедно с Джон Малкович и Тим Рот

„Ужаса Ужаса“

Белгийски шоколад Белгийско Конго

…че е каравана на ужаса

…че е кортеж на мъката

От 1 до 17 във кръв

Язди затворите възпитано

и дояжда кюфтетата без нож

На Бисер Манолов обвинен за 17 убийства,

осъден на доживотен затвор.

Господ го наказал да не знае, че е лош

Кортеж на мъката

Каравана на ужаса

От 1 до 17 във кръв

Градът няма училища и църкви

а последни човеци направили крачка към

утро или доблест или немота или козина

…

В гръцки памук се увиваха

Бяха и маслини и море Бяха и това

рядко явление, което може да формулира красотата

и да я създаде

А после всички бяха диваци

Някои даже онемяха

Небето ги разстреля поединично

с мълнии

Последваха динозаврите в люлката

Залюляха се

Из поемата „Вещи“ на Марио Кушлър

- - -

И притихна

очакващ израстване

- - -

Освалд се накланя обръща и пита:

къде са вишните отпреди

Отговарят му:

мъртви разстреляни изгорени обесени изядени от кози

- - -

Ще се огледа и ще претърси

всяко рибарско място

което показва коремче

Съсредоточен в бистротата на водата

Съсредоточен в ЖП релсите

Голям химн ще дойде в душата му И

величава радост А после ще каже:

- За тази територия – Нищо

Посветено на Територия 104

- - -

Ще отдам урбанистична почит

на седемте тайни врати

зад които лежи тя

в мраморно мъжко тяло

в по-бялото утро на градината

- - -

Магистралните лампи хвърлят

парчета стиропор във вятъра и

ръкопляскат на косовете

Управителя на сградата – също

Ябълките висят като верига

върху безплътното – хранят и поят

малка вселена

- - -

преди време падналата

капка кал

остави жълтото живо

докато червеното се

насищаше

- - -

… решението е винаги

ексцесия

престъпление смърт

преждевременно връщане

в лоното на неживото

трансформация на природния предмет

до хранителния фонтан на разпада

- - -

Територия 11 нахлува

във блатата с багери

Копае и изнася милиони

години история

кръговрат от кал до костенурка

и еволюционно затишие

под водната леща

До скала ще разчисти

До твърдото на камъка

Над нея льос

А след льоса –

чернозем

*Льос – песъчинки имитиращи твърдост

На Спасимир Пилев

1989 – 2021

който даде думата

във която се крият

тонове птици

(тон като тежест тон като музика тон като цвят)

- - -

Изправете морни тела на каменни крака

и започнете да бутате безбрежния

вестоносец по вълни и морета

Прекрачете пустинните черепи

на жертвените животни – крави и биволи

Отдалечете се от кариерите за старо злато от

дървото с много очи пречупено

от каучуков вятър

Платна не достигат

Мотори не достигат

Всеки от вас трябва да е весло

Всеки от вас трябва да е божествен

Да е надежда под пеещ мъх

и да мирише на ноемврийска ябълка

И бури не достигат

с тяхното китоловно проклятие

което ще ви въздигне до омая на приказно

цвете

Покажете лудост покажете смелост

и ноктите си вградете в

кухата корона, която като първа песен

чака гласа си Защото създанията чакат вестоносеца

разлят като медоносен Нил

- - -

Принцесите – празнуваха

а принцовете колеха дракони

и ядяха жлезите им учело

за огън и жупел

- - -

радост за жителите е контраразузнаването

- - -

Най-хубавото на симетрията

ще те обича вечно

Защото плодородието влече

забило глава върху криле

- - -

Половата любов ще е малко зайче

подскачащо през шосетата

Хайде, дайте си дланта

и от кръвта ми родете небето

Над нас Над нас ще е неспоменато

Толкова северно, че няма

да е посока

А форма

- - -

Гласовити водни кончета предвещават

тръпка в недрата

Магичния блести от смола

прикрила раните му

Кехлибар напластен с хилядолетия

е рохката пръст на спомена

Изкопавам житни пилета и

стръв за рибари Възкресявам

рицарството по гърба на насекоми

Не мълча Радвам се шумно след

всеки успешен опит да бъда

захапана ябълка

- - -

Под моста

три пласта пътища

и гробище за гуми

Харесва ми

- - -

Територия 27 е контраразузнаването

на радостта Като планински връх стърчи

и общува само с най-доброто

- - -

Много луни в пълнолуние звънтяха

празни от речни корите

- - -

Някои грееха като пиленца

други бяха скелет на паразитно растение

върху влажна почва

Да падаш

звънтящ от пълнолуние

нагледало се на старата си кожа

царевично зърно

Маратонен пукот от

половин вековна дъбрава

Запалена като красавица

със чаша спирт и капка касис

Тя се усмихва шумно

и с периферното си зрение долавя

Някои като пиленца

други като самата светлина

- - -

Бяла ябълка като бял

носорог и чашка отрова

за суетата ми

Преди приказката за джентълмени

кадър от съставено бягство

Или пропукани кукли уталожили

златното зърно на живота ми върху

длан – завършено в океанска капка

после в океан Празнота за плувеца

Погубващо всичко

- - -

Припомням си имена

а едно от тях позира

като круша пред острие

Съсредоточен или разпилян

е този който ляга между

песъчинките

преди това отказал

вечността А после

уплашен

Вярност

и амбиция причакват

насилието Нереално

подтичкват в ъгъла

нахранен

с човешки останки

Гънките се трупат и

чакат юмрук

Желязната арматура

отдолу

под бетонната слава на

страха

Атаката е спряна

гласът зове –

погрижи се

Познавам мостовете

и те ме познават

Купове

сияйни шии

които обичам

от малък

Стои буцата във

гърлото

и допълва снимката с още

двама души

- - -

Усещането за влак се стовари

Във сърцето Във сърцето

като любовна стрела и кошница хлябове във

водовъртеж Последва разказ за смелостта и

изгубеното съзнание Има девет долни крайника

колкото котките животи Знаменит е

че понесе тонове необуздано желязо

за да се изправи понапълнял от геройство Да

изтупа малко от сезона и много

предзнаменования като звездопад

за двама влюбени Но белязан със

побеляване над слепоочията

И със –

ще бъде изстрел

- - -

Мрете животни за да станете фуния за слънце и плодове

Да сте растения неподвижни съсредоточени подвластни

Да ви ям преди да омърсите кислорода на водите

Да си направя от зъбите ви чене – втора уста за украшение

Неотхапал да се пренеса в жертва на

едногодишните и многогодишните в зелено

- - -

Имаше няколко мига прекрасно слънце и

призив към малките порове да не влизат в глутница

Той не лъжеше а стенеше когато далекобойния трубадур

произнасяше слава по вятъра И мига определяше

като качество

като преображение

като златните монети на страданието с които трябва да се плати

цветната пъпка на рая

Не

никакви неведоми пътища

никаква стройна система от физиологично оправдание на болката

Ще напиша книга набелязана от последния ред и от сбивания

и от тънък снежец под плакати и под салфетки

Само толкова трябва безсмъртието да се раздроби и да бъде

яздено

Без опитомени животни Без гласни струни

Хубост под похлупак

между два стола

чудо по въже

И нито един приятел

- - -

какво се е скрило в гънките

освен тиктакащо

по неизбежност призвано

да счупи

- - -

Пласта на победата приветствам потопен

в приятелство

И запазен белег имам за себе си и върху

нещата

Със ядрени глави са звездолетите и със

заслужени пътници

Моят любим герой е побойник актьор банков

обирджия и убит от затворнически заговор И още един –

парашутист войник четири пъти раняван

режисьор мъж с костюм и мъж с цигара

Аз и те ще отклоняваме астероиди

ще събуждаме слънца като петли сутрин

взривни ще кукуригаме

Няма да ни наследи неподвижното на растенията Ще се надяваме

на различна гънка от кръговрата Ще сме органичен край защото

смъртта ни ще бъде по-малко от пепел – ще е душа без примеси

Тотално уви

На двамата –

Марк Ернест Фрешет

Григорий Наумович Чухрай

На отклоняването на астероиди с ракети

И на разбирането, че растителността над мъртвото тяло

(поради своята неподвижност)

е най-близкото органично теб

Но тревите съхнат, листата падат, а стъблата

дебелеят от раята на смъртта

- - -

П.П.

Вземи огромна драгост върху скалпа

Кокиче и надежда не пести

- - -

До Вас…

Вие искате каша от органика да легне върху достойнството ми, но

въздигната до могъществото на голям мозък. Не. Имам вече една смърт

втъкала ме в кръговрата И друга – вечна – в небесните сфери

или огнени подземия. Не ми трябва трета – единила ме с

човешки празник като пир от всички Защото

Аз е зародиш на посока, изчадие за кръга.

- - -

Разпада създава усещането за всеобхватност

и безсилие пред

безбрежието което не можеш да съсредоточиш

до друга отделност, освен самодостатъчната – която не си ти.

- - -

Кръговрата (със своето самовъзпроизводство) и единението – дали като

невронна мрежа, ноосфера, космическо или божествено съзнание – са двете страни

на едно и също – самодостатъчното като противоположно на отделноста, което

оставя всяка отделност подопечна на безсилието си (и на недостатъчността). От това

и „закона“ за програмираната посредственост, който гласи:

никоя форма (дори физиологично осъзната като отделност) не може да бъде

превъзходна без да изчезне като себе си и да стане „невидима“ за цялото

(дори през поглъщането му), което е съставяла.

Закон за превъзходството на формата

…………………………………………

Или

Закон за програмираната посредственост

…………………………………………..

- - -

…магията на случването множи многообразието в самодостатъчността и с

несъвършеното като детайл – съвършеното на цялото сглобява.

Аз искам да направя обратното (…и Още) – несъвършеният детайл да издигна отвъд

съвършеното на цялото А повече от съвършено е само Другото.

- - -

Там може да се живее е връщане в последния човек

Бягство със промисъл като оправдание

Желана самота и време, през което да измислиш как

ненаранимо да падаш

Като способност която учудва, а после изисква Защото

не боли когато очакваш Защото не си от част от глада жаждата съня гравитацията

И от това е хищната любов, заради която се преправяш И от което се разпадаш

като титан в корема си прибрал децата си.

- - -

Цялата прелест на рая е ненаранимост

Ида не боли когато очакваш

А напротив:

широко беше братя

и от широкото по-навсякъде

- - -

Подкожното гнездо на тревите

не е убежище за разума а

окървавен чук който заплашва

и мами

- - -

Напред уморо павиянска

изпъчи устни в тъмнината

да те обича всеки кокал на света

и камшик от есенни листа да те наказва

- - -

Автобиографията е завършена

Живея според оптимизма на тялото си