***

Нищото, което се приближава обличам в логика.

Най-трудното – моята роля от плът и кръв.

Да оправдаваш, защото не се е случило съществото преминало.

Преди смъртта.

Преди смъртта. Аз

със тези две ръце ще го направя. Всяка сутрин. Всяка вечер

един и същ кошмар. Защото нямам вяра в

пророка на себе си Но не бог

съм искал да бъда А повече от всяко още ...

***

Да мислиш през тях е страх недостоен за самотата

Стрелящата умора на очите го засилва

И бързам, защото има твърде много преди.

Момичетата остаряха

И през боята на косата ти

ме вика вината

***

В светлия ъгъл на самотата (и в затвора на себе си)

приветствам всичко, което ме прави ведър.

***

Живият ще е последен И повече...

Защото всичко ще учи кога да поиска края

И как – като антилопа захапана от лъвски зъби –

да се изпрати.

***

От ахилоподобен блясък е съставен

На фибрите вика прекрачил

Времето трябва да владее –

започващ – Друг и без

свидетел На отвъдни длани

се обрича

В съвършенство сътворено

- - -

Тялото си да извият до крилете остри и

гърди изпънати Пътеките нагънали

като примки за демони Да бъдат

нектар за пеперудени хоботи И

буен огън за вълните морски

Остров-синева Отнема на

платната порива И стареят

в неузряла плът сърцата

Земни знамена поглеждайте

слънцето Пейте кипариси

средиземноморски лъчи

Работи с чук Работи с длани

Работи с клещи

Не бъди целомъдрен

Не бъди весел

Не бъди смел

Децата лъвчета и децата

антилопи сроди като

любовни химери

В погледа им повтори

на глада отчаянието

от красота недостъпна

за скок

и за храносмилане

Допи веселостта си

със воля седемструнна

- Радвайте се –

под пръстите с клавиши

Лек танц И утро леко

Ги заплю

с пиянска слюнка

Розово се разтвори

свежестта на медикамента

Силите възстановени

нападнаха Освалд с течна стомана –

кожодер ще стане

подпалвач-вдъхновител

тиранин за господа и дами

Над Морунгия ще трепти

А когато се отдръпне

каква възхита –

нова земя яхнала

пурпурни коне

на изток

По думите които направих

По правото на момичето в ципове

Аз ще разбера края

на всеки поглед който пада

И от пръстта ще взема мигове

За да се съставя

Ето го фойерверка от

мъка мъка мъка

И радост

Ям телата на звездите

за да се върна в началото

Радвайте се

Ризи и ребра ще бъдат

разкъсани

Голотата ще пее от

светулки

И родените няма да са

пръст

Кой е домът

Коя пръстта

Какво полага

Как ухае злото на природата

Колко очи са се родили от смърт

Щом ведростта благослови

ще дишам само себе си

докато се надявам

***

Радикалната самота на създателите,

(е) овладяна през привидяното спасение,

което (по мярата на безподобното)

света трябва да бъде.

Ние   Аз Аз Аз   Ние

Да се свърши

- - -

Зюмбюли Зюмбюли

Крава

Хвала

На дойните полета

- - -

Ракети

Стар

Рога убийци

2 извити линии

Ябълкова благодат

- - -

В разкъсаната белота

на поглед необятен

източно-северен

с много никел в недрата си

Се движа бавно

за да не крещят органите

- - -

С ред морз написах

Мраз

Главни очи

и едно малко

Цигара полази мравката

с пламенни вестоносци

- - -

Те-няма

Бегач каменен

Момче бронз

- - -

Глашатая на диктозома бербата

огласи паметта На милата която е гущер

или зъб на цвете

- - -

Във бръчките вкарвам силиций

Чипове

Глаз

Възпявам грамовете холограмни

- - -

На територия 33 сушата имаше думата. Мор

след изстрели и напукани устни

Гражданите от територия 8 приеха

неостоковедените души с неохота

Тези призраци нямаха цена

- - -

Упадъчна благородност

след жест продължителен

Опознах мащерката

(като цвете)

- - -

Територия 17 пладнееше

Между билки уханни Бакунин

доведе банда крадци

(трепетно чакаха)

- Обградете лоясалите – каза двуметров –

в тях са бонбоните за старите ви майки

Ето чували Събирайте

урожая шоколадов

- - -

Горд съм че познавам тази топола

Територия 88 целомъдрено каза ХУ (Мъжко е)

И беше щастие когато...

Хиляди хора се стекоха под дъбравата

- - -

Неговата участ е печална

Толкова сила всуе

Заложил себе си

за петте пръста на повторението

- - -

Трамвая многогласен

преоткривам Аз и тополата

присъстваме като вечер

за движението му

***

Да освободим самотата на мнозинствата

Да освободим самотата на малцинствата

Да освободим всяка отделност

И със осем милиарда планети ще се претрупа небето

И толкова видове пръст ще има

За всеки корен – земя

- - -

В територия 34 се роди

първото бебе

Всички се радваха

и го изпращаха

по света

Трамвая многогласен преоткрива

- - -

Територия 58 затвърди себе си

като представител

на роботизираната мощ

Във ветрило се разтвори щастието

на колективното тяло по

ръбовете на сградите

Кръвта на лебедите

се пропи в асфалта

и синеока зазвуча

- - -

Тръстиката от захар

блести непоколебима

под слънчевия вятър

- - -

Освободи се от смисъла и стана

млад жребец и къдрав циганин

Кентавър

копитно независим

- - -

Скален плясък

разрани сетивата ми

Завист по смелостта

която разпилява себе си

като водна паяжина

по загара на момичетата

- - -

Навестен от приятел Стар

и по детски прям

- - -

Пустота безжалостна заголва рамо

- - -

Територия 43 е с навлажнени очи

но не плаче

Главите на кокичетата

ръмжат под кора от сол

Пустотата безжалостно заголва рамо

- - -

На територия 133 беше разказан ужаса

Пепелен празник за всяка църква

Агонизираха вирусите

Кристалите се размножаваха

- - -

Когато самотата осъзнае

себе си като сила

територия 74 ще получи

импулс режещ И в драскотини

ще е небето

вместо в звезди

- Къде изчезнаха тези звезди –

ще каже баща ми –

вече не ги сънувам

- - -

Многото инстинкт превърна

гарвана отново във влечуго

До гънки във пясъка

се продъни небето

Натежаха океаните –

приласкаха рибешкото

Бъдете неутешими

Мислете във скокове

Ще забравя че съм изписал страниците.

- - -

Кръжи сантименталността

на прилепите лазерни

Никой Нищо Яд

- - -

Територия 73 изтръгна

главите на паметниците

и телата наръфа

до арматурен гръбнак

Никакви герои повече

Само рожби неродени

- - -

Стерилен лед покрива тъмнокоси

И вълни разпуснати коси Страх

от тревно над главата

и от живот подземен

който ни плени

Острата земя е мост

загубен във водата.

- - -

Територия 7 беше благословена от различни седморки

раздаващи правосъдие

и шепи ориз

Омиротворители бомбандираха света

със истина и свободна инициатива

- - -

Територия 21 не знае що е страх

и мъка няма във душата й пожарна

Бе път бетонен марша

И от мъртви къщи пиеха вода

- - -

отразява се на скачащия нерв на самотата

от която се раждаме

и в която ще умрем

- - -

Ще расте Ще дава плодове Ще е убежище

когато започне да гние

Хълмовете няма да са само пролетни

и зимата не ще да е смаляващ дим

Триста години сълзи

яздят ветровете

за да се разпука многоцветна мъката

- - -

Среднощното момче

целува с гуми шосетата

И самотен е клаксона

откъсващ нощ от нощ

- - -

Територия 9 и територия 107

пригласят на територия 23

Тези ловци на яребици вклиняват

прелетни ята в геологията

на планетите

Разкъсват нощ от нощ

суша от суша

сол от вода

Са повелители на полета

и негови мъчители

Ето ги бръчките

Ето я вината

- - -

След няколко крачки

сутрините няма да го застигат

Тиктакащо като предзнаменование

Натежаха поляните

- - -

Територия 7 не изпитва

никакво щастие със себе си

Милите момичета растяха бавно

Снега трупаше кал

Разума на светофарите

беше приет от всички

И блатно червено се подигра на смисъла

- - -

Още има кавалери на стихиите

С по-твърди кости

С по-брадясали лица

В гласа си крият бесни кучета

И барикадни мазоли ги болят

- - -

Студът се пропива като камък

Царят на плъховете е гологлав

Всички останали са с вонящи шапки

- - -

Трудът на миналото ще бъде погълнат

от ръждясали трактори

Защото моето трябва...

ще разкъсва ситостта

- - -

Да дълбаеш (с напукани устни) за

капка сложност

Ще спрем да се вглеждаме в материята като в тайнство

И себе си ще превърнем в тайнство,

което ползва материята за да се разкрива.

- - -

След като укроти звяра остана страха

Моментите в които тялото избива през порите

И да, сега е Начало

защото е повече

- - -

Завърших П2П. Пагода

и кафе ангелско

от полски врани

Напълних пушката със сачми

и полетях с кабриолет

оголен от катастрофи

- - -

Освалд приготви вечерята си

с пронизващ стил

- Ще прескоча релсите с умерени крачки –

каза Той – в насекомен пир ще съм лястовица

с червена октомврийска звезда

върху бялото на гърдите

Кръжи влак и многотонно ме заплашва

Вмъквам синева одарила

късния есенен зов

Отново готвят въстание

малките заточени брадви

- - -

Върху голям тефтер

се забавлявам

заедно с територия 201

Зебрите там са диви

с позлатено копито

Всеки достоевски заслужава своя Начаев

     ТУК

Е.М.

          или                 

                   ТАМ

- - -

Индивидуализираните знаци на доверие се стекоха по бузите му

Изчислените в секунди емоции

тиктакат за размяна на разранени длани и мисъл

която се мъчи

Измечтах тишината игрива

Дадох й едното си око

- - -

Ще сменяме кожите си

Ще сменяме кръстовете

и заострените луни

И чуковете които

забиват гвоздеите

И гвоздеите забити

Докато...

1. Осъзналите смъртта си не възкръснат

2. В миг-жад не погълнат пламъка

и разтворят пръсти за бели гълъби

...труд чиято властна сериозност изхабява до

трептящи мускулчета набръчкали кожата на

лицето И снежинки хвърлени в най-черното на

погледа

пръсти за гълъби

- - -

Обругана е звездата

от ръжда и търсачи на метали

Територия 4 е забравено място

Калцирана вена

Откъсната мраморна длан от

разпрашен шедьовър

- - -

Небето стана правилно

за обратен завой

Черните лъскави птици

се наредиха по крилото на крана

10 етажа по-нагоре

ангел избухна

като спасител за кокичета

После го изля и беше арфа

песъчинки за пустиня

свобода бранеща капките

галоп под оловно-сиво,

между факли

Горяха купите сено

и пламък втвърдяваше гръбнака му

Аз съм духът – каза Той

и ребрата се разтвориха

прободени от копие

Осем сантиметра другост

не дишаше със дробовете му

Парчета сол

И парчета мрамор

Грозен гняв

сянката побира

- - -

Все още в синхрон с усещането за вдъхновение

във вода от дързост бълбукна

- - -

Грапаво изпяха песента си

и големите

и малките

и средните

Никои не изпита жал за тях

и не се извини

- - -

Летящите призовавам

и огнените също

Вцепенения от ужас

няма думи и нищо от това

не е достойно

за слабостта му

- - -

Заключен в добрите си обноски

В дантелата, която проповядва

Красота не се среща във кулата Там е самото вцепенение

което не ти дава да паднеш

                                                   За Хьолдерлин

- - -

Драматично изкрещя срещу сляпата съдба

и нейната жестокост

която в погледа му влезе като слаб до мъка мъж

на 28 години

После купи хляб и не направи катастрофа

Поне 7 200 хляба

тежаха на съвестта му

- - -

... не блато пази топлината, където

различна тъмнина присъства

натежаваща от нокътче червено

След първата врата ще задържа дъха си

за да мога да се възхитя

от живителната жадност

на изфучалите си дробове

- - -

На изкуството да се правят рани се крепи филмовата лента Декстър

- - -

Пируващият Ин

запали пластмасата

и не изпита радост

Под зейналата голота

Нямаше плът Диханна

- - -

... и мечтаех да съм от род на контрабандисти

брадясали мрачни смели и прости

преминали реката за да се скрият в блатата

с животинско тайнство под кожите си

Първия видян слънчоглед

ме направи смугъл до края на дните

Разбралият сложността

провижда крехкост

През вятър и мъгла

елегантна

чуплива

присъства

... млечната сивота на морето и облака

на слънцето тласкащо светлината

през водни трохи

Засилва миражното очакване

след което ще се яви

(сякаш от земетръси издигнато)

пространства за само един

Който бавно да го обхожда

и да диша.

- - -

Изпънатата кожа на ръцете му

оголи зъби

- - -

Здравей!

Пращам

Поздрави!

От другата страна

звукът е тяло

- - -

Две реактивни черти над главите ни

и естетиката аплодира

Под снега

радиоактивна плесен

измъчва кокичетата

- - -

... поражението, което търпеше не беше от събуждането в реалност осезаема заради

глад, болка или сезони – в жега и студ – а от невъзможност извора на вдъхновението

да дарява вечна младост, пропиваща невидимостта на емоцията със твърдостта на

фразата …

- - -

В цигарено огънче изгарят площадите фонтаните магазините и веща

вградила костите на десет поколения

В едната ръка с житен клас

В другата с молив

***

В момента когато сюжетно влачената трагедия достигна своята кулминация

И окървавената глава спластяваше руси коси върху асфалта

И телата падаха под куршумения дъжд на полицейските автоматични оръжия

Аз – в уюта на стаята си – изпитах ведрост, сякаш разбрах колко

лесно (с едно махване на ръката, с един кратък абзац) мога да изчистя душите

и телата Мога да повлека Може да преминем

Трябва ми само още малко яснота, още малко

прорез за просветлението, още спомен за каквото беше

И ще падне стоманено-слънчев новия ден

И възела ще бъде разсечен

И всичко ще бъде наред.

- - -

Салфетка над подигравка четири

Под погледа Под очите Под камък

Три

А четвъртото е дете безпаметно

Вудо пръст

Лежеше изтръгнат

Убийствените моменти пропяха

И гълъбица пророни сълза

От най-върха на крана

За космонавти мечтаят сладкарниците

хребета скален изкачили

- - -

„Така доживях тръгването си

от гледката към долината“

97 години пръст върху кръв

Безшумен, безсловесен, с напукани пръсти

върху скалпа ми дебне палача

- - -

Откъсната

мраморна

длан

тежи

върху мощта

на тревата

- - -

Върху каскада от прераждания, твоето е

крак на паяк, зъб изкривен към гърлото

- - -

Бягащи върху градини

Лежащи на тревите

Цял ден дишащи

миниатюрни капки

По заобиколни пътища

върху пукаща правда

на гърба на гущер

Върнете се вие при нас

При нас вие се върнете

Бъдете заедно и с мен

И с никой друг не оставайте вече

Много носят белези

но само двама могат да яздят дракони

Единият е в хралупа на вековно дърво

близо до гробище

Другият е издран от кални пътеки

и спомени

Как да предадем сблъсъка другари,

този който украсява сърдечните разриви

Кажете

И тополите вече не носят сладост, а само ще ...

Три точки – ще ...

Поляни от натрошени камъни от ценни метали от доволни бузи

Градете Градете и заравнявайте

да има пристан бесния многотонажен бяг

кални пътеки и спомени

Е конник ненагледен

Един от четири

Една четвърт апокалипсис

Контрареволюцията беше прекрасна

като всяка революция

Разпада беше прекрасен

като всяко развитие

Нептун полегна върху нас

Последва смърт и никакво раждане

- - -

Светъл, топъл и лишен от мисли

пробиваше пътека стъпка по стъпка

Безнадеждно начинание от север на юг,

дори когато в слънчев крясък е луната

Остаряването надделя – не бързо,

а след всяка крачка

На мърляви дупки заприличаха следите –

изтръгната гъба,

космато животно измъкнато

И се огъна гръбнака като кука

щом зъби брада в гърдите

Ето

застина като дъб сред снежни преспи

готов за посеви напролет

Прав и надвесен – хвърляше сянка.

- - -

Падат

камъни

когато

пее

барабан

- - -

Остротата на моя приятел реже тухли

до парчета за прашка

Той беше прям

а вината инатлива

- - -

Хранилище за майски цвят

и устни извезани

Няма да пърхат вече

върху територия 61

И куп учения изписани върху ориз

ще останат сиротни

Като кораби в бутилки

разбунтували се

срещу гравитацията

- - -

Територия 27 е покрита

със сумрачните ъгли на замъци и

сладостта на самосъжалението

По вероятно е да умре от

балдахиново задушаване

отколкото от бодлива тел

за душите на птиците й

- - -

(Скачайте – разтворили криле –

под пръстното желязо лекокрили)

И сълзи в очите беше

което натежа

***

Да напиша че

за друго време ги подготвям

когато разклатената шир

като месомелачка разстила смъртта

думите да зазвучат сякаш посока

която не признава подчинението на ситите тела

и прогреса на канибалското безсмъртие

когато разклатената шир

като месомелачка разстила смъртта

да са миражен разлом

резерват за титани

костите на сто метрови призраци

И

да не са се случили още

                                   ... чакат създанията

- - -

На територия 99 всички

могат да ходят по вода

А най-смелите

носят бремето на камъка

и разстрела на сърцата си

На територия 44

комините са знамена

а момчетата – партизани

с по гвоздей в китките

И вятър докосва всеки страх

който

буреносен се явява

Този който ходи по вода

не ще тъпче трупове Невидим

над мрака ще се скита

- - -

На територия 74

комбайните са от злато

за да не ръждясват посевите

- - -

Разказ за

сблъсъка между осъзнатата неизбежност на смъртта (във безкрайността на кръга) и

безкомпромисната бруталност на инстинкта пазещ като юмрук стоварен върху тялото

- - -

От зелено накъсахме душите си

върху птици ги нанизахме

беше вятър

И тъга

счупила зъби

и прозорци

Летете, под лопатите – летете

- - -

Пред него няма никой

Зад него също

И това от което Е

вече никога няма да бъде

- - -

Между светофара

и лисицата вторачена

в ръба на територия 71

двама мотористи

прегърнати

прекрачваха шосето

Магията на дюнерите

разтвори асфалта

за да потънат всички коли

и останат само конете

Оранжевото е посока

отдалечаваща от старостта

Територия 71 е безскрупулна и твърда

Делтапланеристи бронзовеят по небето й

- - -

Територия 89 прелива от мерзост

Той отпи голяма глътка от своето утре

Територия 89 прелива от мерзост

Злато е това – взето от очите на мъртвите

Злато е това – взето от устите на мъртвите

Злато е това – украсило блюдата на живите

Разстрел и

Разстрел и влакови композиции отвъд...

падат като водопади

като коси морни и песенни

като корени тежки анаконди

Празното, което започва

заравя телеца в разпад

- - -

Петте лъча разпъват душата

А тя малка като гризач

сред динозаври

- - -

Цветна леха камикадзе

сърцата жътварски пробожда

- - -

Лъжовно голямата сянка

не плаши а се спотаява

В кухините ужас не е

А тропически ъгъл

с екзотични плодове

Където до яркост се оглежда

в сладостта им тя И върху

арийски кожи

пада

- - -

Не намира лястовиче гнездо

в което да се свие

и върху книжен куп се свлича

Още тъмата не може да измие

и с празнично червено да се окичи

- - -

Трохи за гълъби

И радост за врабчето

което се завърна

- - -

Останаха само господарите на жеста

аристократичен поток в хемофилична бледост

вода огъната под камък

калиграфско мастило за лилии

- - -

Във всеки сюжет

присъстват няколко реда

перлена поезия

Не можеш да дадеш

нито да отнемеш

мекото под кожата

- - -

Пух не от топола

А от самолетни двигатели

Улей от дълбоко златисто

Реактивна вар

Върху мъртвило

Или

Реактивна вар

Върху мъртвило

Улей от дълбоко златисто

Пух не от топола

А от самолетни двигатели

Когато устата застине

небесно не звучи

Бездна, преизподня

рана със стомах

Или

Реактивна вар

върху мъртвило

Пух не от топола

а от самолетни двигатели

- - -

Упадъка на човека

и на черния му дроб

Разходка с куче

или дивана като убежище

Жълтото в стаята и

върху склерите

Хей Хей

стърже гласът му

- - -

Два реда повече

Накъсан вестник е фантазията

Р

Пустинни парцали се палят

Р

Р

Р

Р

Храсти Дървета ЕлениГорят

- - -

Върху моста

някъде под сърцето

лежаха милите му

и особено една

Нейното име произнасяше

алено

И я заравяше в безмълвие

***

... да седна на поляна

да запаля цигара

да извъртя глава противоположно на слънцето

да усетя как изгаря едната половина на лицето ми и ме набраздява

(в далечината като съкровище проблясва трактор)

отруден шепот

Отново със каменни жили

и бронзово отдалечен

Аз

пир за комари и кърлежи

плувам в средата на реката

захапал риболовна мрежа

А от страната на брега

(на мене успоредно)

бяга брат ми като

нестинар върху копривата

Празничен смях между улова

и треската

- - -

Видях как косата му расте

докато тялото му се надига над земята

Под алпийските върхове

приглади бретона си наляво

Зачерви се

И се облече в расо

Хайл

***

Възхищавам се на картинната чистота,

която съпътства някои

филмови произведения

И на миризмата на сухи листа

на зелени листа

на треви

и на цветя –

разцъфнали и изсъхнали.

Възхищавам се на изтичащата вода

зад кораба И когато

с малко ножче бояджията

изрязва ръбовете на надигащата се боя

до твърда основа, която пак да боядиса.

Възхищавам се от клетката за птици

без птица вътре

а само със светлина,

така също от

пердета щори пръсти

срещу слънцето

където има сянка приглушеност

И лъч

с кадифени гласове очертава

самота.

Възхищавам се когато прочета

великолепен стих

на някой друг

От

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

през септември

и слюноотделям и даже завиждам

И още – на щрих

поставен с лекотата на чисто вдъхновение

отличаващ великото

от най-посредственото.

Възхищавам се на сочното

в гласа му и устата ми

се пълни с ябълки

Преглъщам леността си

и се впивам във легендата

като златен пясък

в стих

като синева между

два пира

като пътешествие

изговарящо движението

СТИГА

Възхищавам се когато

нещо се оформя

и се множи

дава плод

трупа

расте

до над покривите голямо

до гъмжило – изпусната природа

И има толкова много

от толкова малко

и е плашещо щом

като топка змии мърда

като крила пернати или

океан от пеперуди

Тогава ангелите на смъртта

призовавам да яхнат булдозерите

и да разчистят място.

Възхищавам се когато

смъртта откъсва красота

и така я улавя

обездвижва

за мен

и за мой ужас

Във ужас се събужда който

не може да прави чудеса

сякаш отваря шепа.

Възхищавам се на бягството което

копае земята отрудено

в малко село

в дън гори

сам

със старци

и диви прасета

и ловци по празниците

стрелящи и ръмжащи

в далечината

И самолети по-малки от лястовици

проблясващи като небесна слюда

И реактивен пух като

ню йорска трагедия –

избухнала и отшумяла

И тишината

И зимата

Нишки Сиво Бяло

Бяло

И аз

който присъствам

още неположен

но вече вгледан.

Възхищавам се от неувяхващата

красота на залеза

вече 15231 пъти видяна

И се радвам когато

като снимка е небето

и искам да я притежавам

като залък под небцето.

Възхищавам се на последния

който ще бъде първи

На черните разстрелващи

краски

На плачещия с едно око

върху есента захвърлил окови

На този който се погубва

с корона от зъби очертал

калта във времето

На името което шептят

гвоздеите

На нагазилия река от плат

и на слепеца разтворил дробове

за заринен вятър

На силата която от седем сибирски бягства

струи

и на гърба скициран от белези

Правя план

да бъда

с две лица

или многолик

Протегнал пръст

от невидим ъгъл

и магично слово

и прагматична реч

и миниатюрен взрив

цепнатина разтворил.

Възхищавам се на хищното

пресътворяване Което

смила и изплюва

като издишване

На непрестанния ден в

защитаващи шепи

от думидумидуми

от избълвана нерелност

Но знам

нищожен съм и аз и те

Защото

само едно животно с тиха лапа

пристъпя

и не мене гледа.

Възхищавам се от платната плющящи

на детските кожи между

слънцето и морето

На смуглия смях птичи

преборил неродения сиамец

във месата на болен

На тихото щастие

на малкото щастие

на щастието

Когато изсъхнали устни

до изсъхнали устни

се допират И

деня е пореден

Но първи

... достойно към смъртта да се притисна

ХА

Вони на човешко

- - -

Територия 121 е

оградена със стена

По меки килими

Във тихи обувки

ходи доброто

Милиарди приветстват дружбата

И по първа светкавица

чупят врата си

- - -

... магията на случването трупа самодостатъчно многообразие.

- - -

Да събудя студенината

на неслучилото се

която призовава

от всяка поляна

стих

картина

звезда

И човешка трепетлика

да поискам да бъда

и скален и ракетен

и достойна еднодневка

***

Не са добри

и никога няма да бъдат

Остани сам

Сложи под земята

написаната поема

Чети след като я

изкопаеш

Чети преди да я

заровиш

Измечтай града на

твойто сбогом

И всеки къс

И празното между тях

***

От дребното ще изчистя сърцето си

И ще засияе разума ми

като направен от лъч

Ще бъда по това пространство сам

Някак друг от всичко описано.

- - -

... със скърцаща елегантност на водно конче

господинът се взря

- - -

Стрели израстват във душата му

като многогодишни орехи

Фонтанни вестители

- - -

Организатора на работническия младежки съюз в с. Странджа –

Георги Атанасов – е убит на 19 години през 1932

Вапцаров вече е пишел стихове

А Буковски – не

30 години по-късно

Вапцаров е мъртъв

като момчето от Странджа

А Буковски е с муха на бара

- - -

Петър Т. Няголов

потърка доволно ръце

свободни

от чадъра му на атентатор

На територия 8 той бе дъжда

или поне една от капките

избрана да препълва...

Възпявам красотата му алпийска

с Бах (на гръцки –

Μεγαλύνει ἡ ψυχή μου τὸν Κύριον ... ,

на латински –

Magnificat anima mea Dominum ...)

И вероломно се протягам

за есенните устни на

госпожицата

- - -

„...а когато смърт гърдите ви разтвори“

Припяваше мелодиятас пърхаща безотговорност

- - -

На неизбежната красота

посвещавам разума си Която –

щом като предчувствие я има –

ще я има и като миг

- - -

Извървяхте на ребрата пътеките

получихте

от житни барикади

до пиянски писък

И разума този създател на танц

беше от тъма мръсен

Отпийте Изяжте

Бъдете весели

Всички

освен един

А той

като космически рев

като историческа бомба

като ракета

ще е по-добър по-смел по-силен по-горд по-благороден

И от предчувствие

ще започне да съставя

даже камъни

                        Маяковски Замятин Манделщам

- - -

Назначавам ви

Обичам ви

Бъдете

Ножица за простори

Или труп в полето

- - -

Изпитах благодарност която

няма равна

Исках да се разтворя

да се разтопя

във стъпки и

червени подметки

И беше малко

Но достатъчно

като черта между

живота и корица

на книга за анархисти

- Хайде скачай, скачай –

се развика Освалд под балкона

И трицветен ме запечата

- - -

Град градина

с талант за свежест

Неизъхваща трева

И всяко момиче, жена

пазени заради вълшебството им

Като жаби върху лилии

- - -

Зашумяха ъглите малките щъркели

с рижаво и клюни празни колиби плитки с лунички стрелци блатни чатал за прашка

(хваща гърло и клони) горе и долу чакъл чака регулировчици с палки но без глави

спици – бързи не бавни

О, покриви покриви

за комети комети

Новородени преди слънчогледите

и просото

Или

Кръгъл явен и ироничен звук

следва

кост над дома

кост над дома

за космически грохот

за ледена опашка

Новородени преди слънчогледите

и просото

(И глад – не

И чуруликане

И бъдете палави)

Радостта гъделичка кръглото

или

гърлото

или

кръгло до

Чака

Ча

Оле

- - -

Наша цел е да вземем (със садистична брадва) на клюновете (дългото) Л (^ ЛЪ)

Т.е. не клюновете като разчленено две ни интересуват, а сбора между горната и долната

челюст (с пласта съединителна тъкан между тях) която ги прави елхи, отпуснати ръце,

част от снежинка, арка под която крачиш или си пясъчен часовник със черва и т.н.

Затова и необходимостта от допълнителна доза жестокост.

- - -

Отегчителен акт...който

се превръща във фанатизъм

Петър Т. Няголов; стр. 40

Любопитството навиква навътре в

откъснат и настанен правоъгълник –

под корените

над лавата

Я го погледнете

вече е бразда бръчка бивол

старо виме

непораснала тиква

тиня,

която изгаря Но

не става пепел

- - -

... копривата да изсъхне

и къщата да рухне

като мъртва капка

- - -

Територия 2 – втора между равни –

победи в надпреварата

за достоен човек в сърцето

Толкова звезден

си Ти

Че нито звук

Людмил Янков и Юрий Гагарин

споделяха синева

- - -

Никога не употреби

думата „колона“

докато изричаше

дантелено начало

И не се докосна до порцелан

въпреки че обичаше чай

и уважаваше японските

минималистични традиции

Искаше копривата да изсъхне

и къщата да рухне върху

възхитата която изпитва

към проницателната синева

на аристократични очи

Тези джентълмени го омайваха

дори с тесногръдието

на смелостта си

А жените снегокожи

изкушаваха пролетни цветчета

Но червени

О,

пирате похитител

камък си събрал

дворци и катедрали

Едното ти око любов е

а другото градини

- - -

Беше ден тропотен

във който

изписа своя космически

лед върху парче

плакат разкрачил

балерина

- - -

Людмил запали цигара и я подаде на Юри

Единият му клепач беше уморен

и падаше върху 27 март 1968 година

Недрата земни

и звездните мъгли

малкия ръст

на титани

очакват

Разпоредих се слънчеви да се окичат ретините

на всеки погледнал този стих

(и лавър да го обича)

- - -

Върху хълма мъглее дъха му

като дракон над овце

Яде ги сурови

- - -

Твореца на летателни

машини каза:

Всеки орнитолог – инженер

и направи шахматен ход

върху асфалта

С тези думи постави началото

на надежда

от детайлизирано усилие да

прогледне общото

и

главите да се набучат

на звездно огледало

- - -

Бедрени кости смолисти борове

До тебешир бели

С Освалд 1-2-3склонни към

самозапалване опламеняване

факли

инструменти за светлина –

цяла гора

и от лесовъди

опитомени пожари

Разнасят в саксии огромни светулки

пипат ги и им се радват

по хотели мотели паркети площади

проектират ъгли

в които да ги настанят

Тук ъгъл Там ъгъл

От всеки ъгъл революцията дебне

- - -

В период на подчинение

Освалд 1-2-3 написа:

само разум

само еволюция

само мислещи очи

- - -

Дали толкова зверски, че думи не могат да го разкажат?

Дали горд защото богоподобен не е?

Дали благороден с благородство научено на самота?

И жесток до смел и смел до жесток като земна твар –

не звяр и не зверище, а червей маймуна шипка заек свиня

Дали горд защото богоподобен не е?

- - -

Добре че не се случи пророка на себе си

да се разочарова от празнотата която очерта

- - -

И нито един сюжет годен за разказ не се въплъти в тялото му

И нито един сюжет годен за смърт не се въплъти в тялото му

И нито един сюжет годен за мит не се въплъти в тялото му

- - -

Людмил и Юрий рядко

говореха с други хора

защото не искаха

да се превърнат в

черни вдовици

- - -

Людмил и Юрий

не излизаха

от ателието

където

се опитваха да усвоят

празнината на белега

или

да изобразят

липсващото

или

тази отнетост която

е пуст в тялото

Лунни бяха те

и самотата им противоестествено

бледнееше

като камък издялал

на отнетото

красотата

- - -

Самотата му противоестествено

бледнееше

като камък издялал

на отнетото

красотата

с лъжица изгребал

два кървави комина

аленеещи в

ляво

и още светлината

на фаровете – близо,

на прозорците

в далечината

А жиците са

лунна руж

посипана

по Маяковски

- - -

В млечен танц Освалд се разпука

и във влакова композиция натовари

прозрачното на кожата

и синьото на вените си

- - -

Часовниците показваха

едно и също време Те са сверени

между елегантна порода куче

и отривиста плюнка на мъж

уверен в своите умения

Секунди по-късно майчината любов

завари спящото дете

под топлината на дланта

и над тропота на каруцата

Изрусеното в косите

не прикриваше нежността

й

Носеше бремето на юздите

- - -

... а туберкулозата вилнее в дробовете им

и излиза през устите заедно с кръвта им

Мария

...из „живота на студентите-революционери

и тяхната восъчна мечтателност“

Сухотата ме разтече до усмивка

и обезпламенен съм крехък

под всеки вятър

Пръст върху кръв хиляда години

до новото време когато

и небето и слепоочията ще поместя

във архитектурата на драскотина

ааааааа няма да мога да кажа

преди отпотопно да се разпраша

- - -

Оградите са дим от книги

а моята поемно пази

Раз

Ъгли от жили

приютяват нощ, а моята

многолунно незаспива

Два

До половината си съм човек

останалото

притегля планети

Три

Длан не може да ме пипне

без на съдбата линията

да почернее

Четири

Жертва на вятъра

След пресушаване

на блата и морета

Кибритена клечка

Съм крехък

Пет

- - -

Сълзите носталгично вдъхновяват

връщане

във чашата на счупен миг

Ако беше

щастие това

разломно щяха да

звучат сърцата

И леденеещи

пукнатината да разтварят

на обитаваното си начало

Но не...

Хаоса е още вероятност

в промеждутъка преди разпада А аз

надежда съм за съвършеното

което се надява

Ще бъда буква

преди да се разкажа

- - -

Между двата лъча на фаровете

се усмихвам

от тунел до тунел

- - -

И бедните и богатите

Предадоха

Едните за хляб

Другите за още още

още хляб

А тези по средата

за хляб хляб

Фамилията във зъбките на вечността

И тлъсти бебенца

***

Не им давай главата си Вела

Нито устните

Нито куршумите си

Бъди твърда

като обратна захапка

Не ги целувай

и плюнката си не хаби

Късогледа пропаст бъди

метален прът

а не струна

Непокътната пази душата си за непредставимо –

ъгълче да не се отчупи

от птичият й гняв

- - -

Пирова чаша издълба усмивката ми

и във светлина

от гроздове златиста

замечтах

юлски светулки

преди сън

Ето го стиха предизвестен:

Дам Дам Дам

се разкартечи есента

И най-високия от клоните

се строполи във жълто

- - -1.

Откъде ще черпя с пълни шепи

Откъде ще се откъсне капката на всички капки

Ще бъда островен човек

който се вторачва до къс

И на отчупеното

времето складира

Работех по гънката хиляда години

Мургавеех до въглен

дълбоко сърдечен под разпрашеното

И избледнявах до синеока медуза

до мляко със вени

Събирах черните огърлици на гугутките

и издълбаните от вятъра змии във снега

Събирах първите срещи по сумрак

и нощното пияно кино

И устата разтегната

И устата закачила дъха

Събирах

изкривените гвоздеи в панелите

крилото – само

Събирах рани със шевове

и луни – преди новолуние

и онези картини в които

бръснарско ножче е четката

И вените под кожата

над дланите – канали синева

с намек за нежност

като рой дребни пеперуди

Там може да се живее И ще ме

заобикалят всички самолети Като

ята по краищата на залеза И

което ме очарова ще взема –

драскотината им в небето

- - -

Когато се случва

случва се там

И любовта не може да ме

спаси

И революцията да ме

изяде

- - -4.

. . .

Накрая физиологията ще бъде друга

Този (който е) ще бъде друг

Едно крило – само

- - -

... безжалостно естетизиране – до гримаса, или по-добронамерено – до детайл:

- Работя над извивката векове – каза И написа:

милост за душите щеше да е това излишно присъствие

и очарователно щеше да е

ако не бе лешоядната вина дори на най-безгрижните

Защо през смъртта

Защо през кръвта

Защо не през восъчна ципа

- - -

Ще бъдеш ли в старостта ми на скален отломък

на дърво обитавано само от кълвачи

- - -

... старозаветни в своята сила –

убили в правотата си

за да бъдат мразени и в рая

след като се разпаднат

душите им

- - -2.

Врагове ореолно смели

сърцата им вият

кожите им се съсухрят

косите им побеляват

докато с погубваща твърдост

са готови да преследват залавят

затварят и убиват, което обичат

и на което се надяват

Най-достойните от нас

са нашите палачи

- - -3.

Ей Ей Нов свят

Арийски рай

но със черни

Комунистическа звезда

но от благородници

                              Освалд

Цигански ръце и ръце

с пет пласта кожа

остъргват слънцето

от снежни върхове

и скални пътища разтварят

за сребреещи платноходки

Там коси влюбено се вплитат

и стихове ветреят прелестта си

И още

разума чертае схеми

които ако блестяха

щяха да са във златисто

А красотата ги облича

в естествените нишки

на своето вдъхновение.

Ей Ей Нов свят

И за утрото и залеза

ще се измислят думи

и огромни шепи

ще са домовете

приютили водопади

Вода Вода

Дъната на моретата

ще бъдат изкатервани

отгоре-надолу

а после обитавани.

И живите ще живеят

до самоубийствено здраве

И телата ще са два пъти по волята

правени

Ей Ей Нов свят

Арийски рай

но със черни

Комунистическа звезда

но от благородници

Хищници от покрайнините

ще сеят и ще дебнат

в суровото

на прехраната им

- - -

Време е сериозността на съдържанието

да бъде трансформирана до краткостта на фразите,

които се опитват през разрез (болезнен, но не убиващ)

брокатено да контурират нощния монолит

на вече скулптурираното бъдеще

А после следват сюжетите

- - -

- Драги, Вие се опиянявате от нещо, което не ще заглъхне,

но на което – водени от необходимостта за... как да кажа –

окръглена цялост – слагате край.

М. Карликов „Водна струя“

- - -

Най-достойният от нас

ще изтрие сезоните

като започне от пролетта

С дух ще пали тялото си

за да изгорят и двете

Трябва Трябва Труд

Трябва Отривисто Трябва

- - -

До Вас...

Връщам се ...

Иска ми се да спра кънтящо на тази дума,

а не да продължа. Но ако продължа

ще разпилявам детайлите на единният й звук, който

по-прилича на камък, отколкото

на вълна затихваща.

- - -

Хиляда страници

като хиляда знамена

като хиляда ръце

като хиляда години

като небе във миг

- - -

И не беше ... И не беше

Или

И не беше ... И (може би) няма да бъде

Когато посоката на времето не е равнозначна

страхът е неизбежен

- - -

Я помню чудное мгновенье:

Передо мной явилась ты,

Как мимолетное виденье,

Как гений чистой красоты.

                        А. С. Пушкин

Едно – като разрез отделило в паметта ми

няколко снежинки вис

От въздуха сгъстило

което във очите ми си ти

Като лед нюансите затворил

като миг – небе

между двете длани спомен

е процеп за море

- - -

Името което запомних

падна с ухото му –

перла под изваден нож

гердан за думи

замряло жабче

върху лилия и кръст

- - -

Територия 124 е сурова и

обитавана от приключенци

Някои са лъконосци

Други – оранжеви птици

върху самолети

- - -

Територия 128 е от народ обирджии –

банкови опустошители които с откраднатото

съставят градини И от изток и от север и от сенките

наемат градинари За да им посадят овощни дървета и

върби във вятъра и тополи във висините

И дивото да ръмжи дебнещо И питомното да е утоляващо

И върху камъни да застива кръгът и вълната

А каналите за съзерцание да са прокопани тесни и дълбоки

като убежище за сомове, и други сладководни дракони

Кой ще се грижи за пеперудите и за ястребите и за късовете мише месо в храсталаците

Кой ще държи бучка сол пред езиците на биволите и ще краде хайвера на рибите

Кой ще храни червеите от шепа и ще спотаява воя си около селата

- - -

Почетох абсолютния блясък

със стъпки които не спират

Бях там където бездната повлича като лавина –

на ръба на тревата

върху отвеса на взривно веселие

Каменна красота преграждаше порива

и въжета от най-чиста паяжина

Пих и ядох

Не се върнах по същия път

Реките от коритата извадих

и се насладих на чаплите влаковете и

магистралата

Бях нависоко и бях у дома

Там където кипи живот

и от мотори и от кости

- - -

Територия 1 по азбучен ред синее

като небесен гигант с много вода

Айсберги Пара и вълни. Първият

който е поставил знаме е бил акула

избягала от благородството си А втория

двукрако страшилище Повече мускули

отколкото песен

- - -

Територия 7 е щастливо число

Бог се смее Бог се радва

- - -

Очакване се просмука във корема му

а после с тънък гласец запя съчинителя

Беше толкова златисто и толкова защитено

когато вятър и листа падаха върху думите и глътките,

че написа:

- Разбирам тази светлина.

Територия 7 е щастливо число

Бог се смее Бог се радва

- - -

Трепета на паметта ще освободи

буря от пеперуди

И събирача ще разтвори шепи

ще протегне пръсти ще посее

и скалите и тревите и мислите

Ще се завърти млада планета

вече готова за живот

докато между два далечни бора

той ще се вкаменява – нито смъртен

нито безсмъртен, повече гънка

отколкото човек

- - -

Когато розовото на морската пяна

събуди вълка

и с камъни и гроздови зърна корабокрушенеца

изпише името си –

лицето на баща ми, есента във дърветата

и очакването за луна

засфистяват магистрално

И в откъснато от очите ми парче пространство

съм почти щастлив –

чувството натежава в паметта

като топъл нощен цвят и руски думи

- - -

... повече от символ повече от думи повече от жили нокти кръв повече от мисъл

повече от идея повече ...

Изстрел от пушка

и на мечока-гризли – край.

- - -

Помня

небесното сиво в което

се отразява светлината на лампите

Снежната земя – тиха между градовете

Всяко диво животно което съм подминал

И вината за кравите които съм убил с арбалета си

В този момент съм под същото сиво и след

всеки тунел се приближавам до теб и децата си

Облаците са ниски и част от тях се сливат

с парата от комините

Харесвам белеещата тъмнина

която ме очаква върху снегорините

- - -

Доведох хора с факли между еритроцитите

и кръгът на историята гореше

както и всички библиотеки

събрания за народите

и житни полета

Създадох пепел

Оправдах страданието ти

Аз и Маринус ван дер Любе сме първите ноти

на войната

- - -

И пъдпъдъците са птици от жар

по безкрайните ловни полета

***

Искам да си сън, който се разбива в глътка

и след всяка глътка да съм вой и безстрашие

Искам не да ми простиш,

а вината си да изпълня със смисъл

Искам да съм егоист до кокал

тебешир под езика

който със своята отдаденост

до смърт се оправдава.

- - -

Вече никога никога никога няма да си спомня със същата кожа

нито целувката нито снежинката нито злото на удара.

- - -

Там може да се живее

под камъните в пещерите

в леденото на въздуха когато

мъглата идва като пропаст

и първите снежинки са

откъснати от върховете

- - -

Източвам кръвта на предците си

В мъртвешки сън

за втори път ги връщам

Там може да се живее е

остров

с отвесни скали

и тънък пласт почва

- - -

Падаше, но не можеше да падне

не защото вгледан надолу летеше

нито се рееше като сухо листо

А защото не го заболя когато очаква