***

Идва безумен

чупи малки дръвчета

косата му в облаци

ярост са устните

от запад със бурята –

небесен косач,

а ризата му –

цъфнала шипка.

 

***

Красива е

моята любима,

в ръката с ябълка,

очи големи

с цвят на топла пръст.

Сияние от нея

И до облаци.

 

Стихийте застиват

във пустинята,

където тя се губи.

 

***

Градят сгради,

обиталища като писък

и вграждат

неполетели врабчета

в домовете ни.

 
***

По тъмните вади на

тялото ти

блести пот

Мургаво

И солено е чуството –

горят комари в сумрака.

 

Пътничка

тъгата разпъва;

има лава

прогаря кожата,

от гърдите

до грабнака –

пролазва студ.

 

Моят ден

Времето зад някой

Тишина.

 

Лятото като дъжд се стича,

с ръце многоброини

от хладни морета.

 

Където прилива погребва роби,

във бульона на живота.

 
***

Хвърлям срички като удар

разкъсващ плът

Издърпвам ги от вселената

Ерите са без значение за делото ми

Вървя и обръщам автомобили

Препречвам пътища

Целият съм свещен бяс

Цветът във разума на нацийте

Срещу дулата

Срещу дулата

 

***

Скреж в студена сутрин.

Тя разцепва света на две

през талази от слънце.

Крадя среброто на родителите й

***

Вдъхновен от вярата...

 

***

Характера на пътищата е благ –

черни нишки върху гърлата на гугутки.

 
***

През хълмове горски пожари –

черни нишки върху гърлата на гугутки.

 

***

Мой първи

огромен

като слънце

блестящ

меко

пастелно

на есен

когато събрано е житото

и наближат капчуци

локви с дъги от масло,

полето

буреносно

разбива на пърчета

погледа ми

ризата

навлажнена

мъглива

земя от светкавици

барикади на силните духом

като голямо сърце – вселена

побрало звездни реки

и висулки от лед

крила

зареяни

в липи с ухание

на отново лято

отминало детство

къси за същността ми залези

футбола

двете цигари вечер

и реката

със раците.

 
***

Между клоните

схлупено село

през снежна зима

и реката замръзнала

със вледенени тополи.

Стъпки разтварят пътека

в подножието на хълма –

кошари,

пеят комините песен

от дим и снежинки.

 

Дървари мачкат

най-святото чуство.

Брезовия шум утихва

и побелява небето.

Листата потръпват

пътник им маха за сбогом

Корените във земята –

околосветско ръкостискане.

Между храстите лисица.

 

***

Жестоко безчинство

пропуква сърцето;

главата ми в тръпки

и едната песен на ябълките.

Преминавам през изорана пръст

дишам земната пара

когато захар и детелина

вее вятъра -

за нея са сънищата ми

И котки до сърцето на татко.

 
***

Там гордите

над колони

се извисяват

като знамена

от плът

плющящи в облаци

сякаш тигър

са душите им –

шарени

и с нокти.

 

Дерът слънцето

създават гейзери

от светлина и огън.

 

Белези застиват като долини,

с имена златисти.

 
***

Скали

цветя

влагата на ручей

корени в гранит

Поток от земно съвършенство

побрано във дъхът ми

и червена пръст

Посоките събира съвършенно същество

за да прокара пътища

 

 
***

Грозно е да мислиш за сърцето си

и да го поставяш

пред лицето на любимата.

Уродливо е.

Сляпа вещице

плюя на теб.

 

Поемам болка

и слънчевия вятър

Пот

и върху челото ми

влажни листа от череша.

 

***

Ръцете ми са страшно недоразумение

мъка по пипането

домогване до кожата на чуждо същество.

Ще я нарека – моя мила,

Аз – крадеца на силите й

 

Приласкай кръвоносните ми съдове

Обичай ме като призрък

Явявай се в тялото ми

Топли душата

 

На две разделена –

манифест за бедните,

любовно докосване

до теб

 

Като платно

разрязвано и бито,

тръгнал към рай за великани.

 

 
***

Вдъхновявам се

искря

пелтеча от вълнение

Привидно малък

подхвърлят ме

диво златисти цветя

Копнеж

са очите

със откраднати

ириси –

многоцветни пърчета

от триста секунди вятър

 
***

Призовавам

- потръпващ като змия -

искрящия нов свят

замайващ колкото всички

чудеса на древните

където великани

по – големи от динозаври

размахват душите си –

врящи океани,

а умовете им разцепват небеса

и бълват вселени

Призовавам

 

***

Гърмят фанфари

Злото преижда от дясно

Знамена сияят в ръцете…

 

***

Гара

под нея борове –

високи, редки

до небето;

храсти

над бяла стара къща

със веранда.

По шосето дете –

жълта фланелка

Вятър във листата

на три тополи.

А поляните са петна

и селско гробище.

Улица “Нов живот”

до върха на хълма,

надолу – църква между клоните.

 
***

- Наш е домът източен…

Големият копач размества

континенталните плочи,

потен

с прах по раменете –

рине хълмове

тонове земя -

до степите с монголоидни очи

и вятър във кожите -

зидар безсмъртен на стихии

със зъби от слонова кост

и ръце лопати.

 

***

Където няма птици

е гнездото на водите

 

***

Натоварвам ясните дни с викове

като остро знаме,

нека диви планински извори

са барикади,

слънце и крясъци,

очи безжалостни

между лятната умора

Разрези

разпиляват вярата

по тревите,

рушът камбанарии от биене

После възторга:

идиоти разкъсват ризи,

беснеят въглени върху гърдите им.

 

Премахвам тежеста на тялото си,

обличам се във лавър.

 

***

Ронливата пръст на Магнолия,

ясното небе –

жълто от глина и слънце –

момичетата мургави

с руси коси –

ядът череши и се смеят,

ястреби – красиви като дума,

затворени във себе си птици

И морето

с безброй цунамита.

 

Гигантите на Магнолия

устните им

тяхното единство със скали

ронливи като пръст.

 

Вятъра носи аромата на летен дъжд,

далечен летен дъжд –

зелен и озонен.

 

***

Атентатори с лозунг на челата

могат да нахлуят в градовете

и да донесът пясъци

като ножове във гърдите

 

***

Ние сме врагове на успеха

фиксирана истина за предназначението

                    мярка

за умът и душата

И само ревът срещу вятъра

избухването

самоубийствената истерия

                                   надскачат понятията

и волята му огъват като река.

 

***

Предани до безбожност,

придизвикват неизбежното

и умират.

 
 
***

Сега съм целия един голям бунт

отново като петнайсет годишен

по своему възкръснал

- без вяра, без приповдигнатост -

но крещящ събиращ…

пак център на Вселената

безпомощен пред себе си

пред разкъсващото самомнение

И съм силен вятър, изригване

гигански вълни

пожари в гори и градове

               запалени от челото ми,

от искрящите ми гънки.

 

Безнадежността е тъмна ласка

докосва и отминава

с ведрите лица на пречистени хора.

 

 
***

Велики революционни романтици,

лица на ангели

от кръв,

туптящи по челата

С крачки

през бунтовни улици,

истерични скокове

обхващащи епохи

и косите им във вятъра

са движение –

хаотични изстрели

като щрихи на птици

безстрашни

и самовлюбени.

С очи към земята.

С очи към земята.

 

 
***

Възхищавам се на усилията им да строят

да се вграждат във стомана

да издигат комини

да взривяват скали

и през планините да прокарват пътища.

Телата им са погребани около магистрали

Душите им плачат във сто тонни фадроми.

 

 
***

Халата коси кокичета

Очи

Халата с дрехата си

Торнадо

- Хей -

ще извикам

хей хей хей

и смехът

хей хей

ще извикам

 

Накарайте ме да скоча

Пиян от щастие и ужас

По-горещ от огъня изгарям

Като човек-комета

Като мигът първи на експлозия

 

 
***

Остоявам само себе си

- издигнат на кол -

размахвам се като вяра.

 

Зачервява се сърцето

от толкова масажи

 

И в гордост грее амфитеатъра

на моята изява

                          като изстрел.

 

 

***

Ще се родят деца –

дъх от светулки,

краката им взривове

а в мозъкът - скрита тайна:

 

… как рапаните превръщат се в морета.

 

 
***

Не чуствате

Не мислите

Обрядите

трансови

устремни

до птици

и вълци

до пластове пепел

до пожари

от подпалвачи задъхани

бягащи

с чела напрегнати

през тревите

бензина

прожарва кръгли символи

да се видят от небето

да познае господ

отгоре

очите си.

 

 
***

Градът е страдание

разпилян

в бодлива тел

бетон

решетки

скитащи коли

наркотични циганчета –

мръсотия по кожите

песен във устните –

проститутки

грим –

съблазнителност недостижима

за отрудените слабини

на петдесет годишни работници

и животни кръвожадни зад вратите –

домашния дух

е машина за убиване;

от асфалта

от нощта

меланхолията дебне

разширените очи

на влюбен мъж

с идеал в джоба

остър като нож

крещящ

обречен на полицеиски тормоз

и себеунижение.

 

 
***

Бомбите падат над блоковете като рушащи звезди,

разчистват пътя на залеза

 

Към слънцето вървят бездомни

сякаш ангели…

 

 
***

Луната влияе зле

разбърква мечтанията до непредзказуеми действия

Мълниеносен флирт със лудостта

Терор с тяло и жили от бром

Нервен срив и изстребление за милиони.

 

 
***

Щом искаш да отровиш живота си с предположения

с някаква грозна фантазия

натрапчиво структорирана във съзнанието ти – добре,

но във водите на адовия чар няма нищо истинско,

съществото което си Е мило и нежно

разтлала се противоположност на арогантното безумие –

потни, болни, меришещи на тиня видения от жестокост.

 

След като избереш отделеността, пречистването

кокалите ти ще фосфорисцират и месата ти ще са свещенни

Като издигане

Сякаш тялото слабее

А душата избухва

По-далече от всяка собствена представа –

чист пламък.

 

 
***

Изстрадвам със сърцето си нищетата

захаросаната свинщина

покритите бръчки – бижутерско изделие

блестящия свят на силните и красиви.

 

Откритието е ярост насочена навътре

бомба и туко що запален тютюн

опияняващо вълнение от хора във червено –

мъже рецитират стихове

                                    Със ножове във слънцето.

 

Като тъмен облак е духът му

с дълги пръсти

                          в трибунения вятър

 

този свят не знае какво е погребение,

къде са цветята от желязо

къде е скимтящата буря,

защо гълъбите на господ не разгонват тълпи

защо не останат празни полетата,

 

тогава да се възцари онзи Грохот

който разтваря пръстта

и прави вечни дните.

 

 

***

Не искам да има уроди

нека всички са поети на бунта

хора хранещи деца и птици

с цигари в летните вечери

неземно тъжни

ведри чела преминали

в прегръдката му -

с души вселени

 

затворени във себе си

ненараняващи

самодостатъчни

Със любимите си.

 

 
***

След дъжд

замирисва на равнец

мокри брези в сивия

прохладен следобед,

раздавам ласки

като месата си,

топли влажни,

насочени към тебе

която обичам.

 

Мечтая да се кача на сто метрова топола

да прегърна върха й

да поема вятъра,

изцяло доверил се на дървото

вкопчен във него

дишащ с гигански ноздри

треперещ от страх и детско вълнение,

кълбо възторг плющящ във небето.

 

 
***

Тя разцепва света на две

през талази изпратени от сланцето.

 

 
***

Красив

Небесен

Малки котки

в пересто на облак

дъжд в мустаците

Скреж

 

 
***

1.

върху възглавниците

капки опиум

парфюм

от арабски тела

сумрачно блуждаене

тоалетна

слюда

хомосексуалност

на моменти

между пушека

бронхите разтворени

мекота

ледник

едва доловимо

времето

независимо понятие

причаква

за да употреби

в живота

вежливо

пустинно животно

очи широки -

минуси

със стил луминисциращ

търси крайбрежни мълнии

мощна ръж

злобни хора

нараняват

с рибарски куки

бузата му

гаврят се.

 

2.

Слънчева моя

Слънчева

Слънчева

Сънуват звезди

ангели в кожи

гузно лице

ужасено лице

секунда

мъртви, подкосени

изгревните мигове.

 

3.

моторни отнасяния

звездите ярки

клепки

карета изплетена от булката

кадифени буби

- под халата съм гол

тръпнещ във косми

пухкав

италиански архангел

с пистолет и ласки

като коте

върху хризантеми.

 

4.

в чашата крилете

на паднали ангели

 

луда дрога

превзема сънищата

опиумни

средно статистически дегенерат

мозък и безплътни кости,

видение за майка

проектирана матовост

по тези брегове

бродят хищни животни

мутирали

маймуноподобни завихряния

от материя и песен

трансово генериране на емоция

голота до полудяване

машина за електрически импулси

и всяка ударена точка

е топлина и болка,

цигански шарки

пазари за любов

поробващо проникване

 

изцеждат течност

пият живителност.

 

5.

…сънувано летене,

сякаш птицата на Ирина

със сабя във рамото.

 

6.

Искрят тела южни

любим изгубил всеки,

моят приятел почива върху тях

като пастелено сияние от обич

Той крачи

непознат под дърветата,

влиза в белите варосани къщи

и пее

Придизвиква дръзки усмивки

по лицата на хората

неподозирани желания

наглост и нежност

А те се възнасят

като миражи в небето

и се обичат при Него

с човешката си влюбеност.

 

7.

може би мрачно

на празен стол

когато разказа свърши

и с него живота

сякаш инвалид

спрял да вижда

в безнадеждност

търсещ трепет

малко страховито настръхване

покой

и туптежи;

сянка сред хората

заглъхваща личност

свалила си тялото

цялото на дребни рани

от прогарящи огньове.

 

8.

ритъма на душата ми

гони това чуство,

извирам от земята

като чист хладен ручай

стремя се към небето

за да забравя своето

пенесто движение,

където покоя е щастие

и неясна част от моята любима

във мен се влива.

 

9.

когато сърцето ми плаче

топла

ти идваш

докосваш със устни -

облаци

и велика река,

през всеки път

на тялото ми

обич светлокоса,

острови градини

във слънцето

сълзи

между акациите.

 

10.

отблясъци върху водата

сякаш облаци с различни цветове

между въдиците на рибари

с цигари подпалили гората.

 

11.

килими от цветя

съпътстват моите разходки;

нося усмивката на майка –

загадъчна и мила,

песъчинка в очите на хората

 

огромна сълза

направи кестените

алеини птици.

 

12.

…сякаш над земята

малки птици,

сърцата им избухват

на парчета песен.

 

 
 
***

Буреносен

вече ревящ

кряскащ

На челата – дупки

между очите

като среднощна гилотина

режещ вятър

по гърлата на гугутките

матов

подснежен

                 блясък

 

И в бяг от утрото

лицето си събарям

единен с градска тишина

и облаци

 

Там диаманти –

деца двуметрови.

 

 
***

Ще преведа стадото

през поляни от мента

където вълци бродят

скрити във храстите

Ще изчакам нощта

когато луната ги кара да вият

за да облека чужда кожа

и да танцувам с изострена сянка

Ще бъда глад и диви аромати

със сетива към звездите

като жертвоприношение

И ще се връщат през изгрева

мойте устни

целите в кръв.

 

 
***

Разтреляйте колоездачите

техните дръзки погледи,

те пипат нагли

небръснати,

готови да се хвърлят във реката

и да удавят колелата си,

пияни

луди ергени;

убийте ризите им

изпиите водата на шепите им,

късно късно вечер

от засада

със ножове и брадви -

по улиците – петна,

под лампите –

четиридесет годишни трупове,

кръв в жилите на есенни листта -

чрез копривата

под траверсите

и в сока на доматите.

 

Преглъщам ментата си

и проговарям като голо момче

което се кани да скочи във дълбока вода:

- Съберете плътта им

и я дайте на кълвачите.

 

 
***

Когато ти си далеч

самотата е друго присъствие,

като задъхване

натрапчив мирис

и кухота.

 

Моят господ е с мен,

пази дланите ми

твърдостта на душата;

дадох сърцето си на него

с течно желязо издълбах името му,

за да води съществото ми към подпалваческо озарение

да ме обича когато уморен легна в шепите му

и достоен да бъде покоят ми

с ласките на мама и устните на моята любима.

 

 
***

Отново най-яркото

хипнотично

присъствие –

вятър

и южно слънце в листата

 

електричество върху пайжина

лови

меките, овални тела

на врапците

 

…дънни търсачи

на скъпоценни блестящи

очички-съкровища,

боси върху земята

палави духове

на речните вирове

 

са стъпки върху прах

графика на риба

и дървета

по облагородената пръст на луната

 

есен е

и метеорни листа

придизвикват земни катастрофи,

ледници

от пепеляво небе…

 

великото преселение на народите

пробива атмосферата

за да отпатува

и живее

 

под краката му

никнещи макове

 

там нови деца -

“деца двуметрови”.

 

 
***

Дора –

говедарката

е умряла вчера

докато е пасла кравите

гологлава на слънце,

един лъч

е заседнал в аортата

и е изгорил сърцето й.

 

Днес

бият камбаните

и дъщерите й плачат

а шествието отнася

спомена за Дора

и нейните 60

говеда.

 

Добре че лятото

я взе

и я скри

под планината,

там нейното сърце

е слънце

за корените на тревите

 

за това поляните греят

и по тях пасът призрачни

60 говеда

 

а Дора вика

и събира стадото

размахала ръцете си

безопасно гологлава.

 

 

 
***

Извисявам се над мъглата

- изгрева потрепва от ляво -

върху тънкия пласт червено

дими росата на полетата –

метър над житото.

 

Събудени птици покриват пътищата

накацали по тополения вятър

и се палят хълмовете от крилете им,

както табели километрични

с изрисувани слънца.

 

 

***

Сътворена майка

от кръвта на хората

понесла нашата жестока лудост

с някакво гърлено стенание

- упрек към небето -

че създала е уроди

жътвари на стонове…

 

 

***

Да пречистя духът си -

прекъсната жила,

сакатите крака на съседа

във сивия вятър

и камбана

възвестяваща смърт.

 

Дъщеря ми се смее,

тя е моето малко тигърче

с очи в шосетата

при бързащи камьони

и гърбове блестящи

зад копривата.

 

Сутрин

димът на хризантеми

е мирис

на огън,

пепел от дърва

сварили ягодово сладко.

 

Небесни колела

покрай липите,

спомен за лято

когато още живи бяха хората

от деветстотин и тринаистта.

 

Мечтание за свобода

череши

пристанищни лодки

хлапашка жестокост към жабите,

после израстнал хулиган –

убиец –

строящ детски градини.

 

 
***

Неравномерната косица върху ушите

на моето малко бебенце

е послание от звездите

Шифър на смисъла

без думи

но с беззъба усмивка.

 

 
***

Комини, облачни комини,

брези на ентусиазма

от бял и измъчен

бетон;

 

бълват знамена

барикади

след тях ватенки,

кал и нещастни случай

на паднали оксиженисти

от десетки метри;

 

днес –

самота във фигурите на парата,

дъжд,

мазни петна от машинно масло

и барут в основите;

 

взривиха

последния пристан

на птиците.

 

 
***

Той има небесен татко

татко, милващ с облаци

сънища, който изпраща

и дава имена на играчките му.

 

- Бог вижда отгоре и знае

че раяте е време да слезе на земята

като пролет излекувал

на елените слепите очи,

за да бъдат ведри царе на гората

и изящни пространства да са скоковете им.

 

 
***

Издигат се гранитни, планински кули,

точно срещу слънчогледите

Слънцето блести на ангели

в цялото им воинство

Златисти късове и острови от канабис

връхлитат върху предните стъкла на

туристически автобуси;

 

възпявам хомосексуалните, цигански проститутки

в средата на ожънатото поле;

 

плътта ми все по малко прилича на материя –

пламък във себе си е тя

сгушен пожар в очите на хипноза;

 

пробягва кола по средата на пътя,

августовско великолепие,

биволи в каналите на Дунав;

 

редове овощно съвършенство

до виолетовост

където забранена зона

крие чисти извори;

 

мъже между хълмовете,

а камьони премазват птици

и нощ

и корени;

 

камък върху камък

звънци във царевицата;

 

пожелах си борове

мури

дух извисен

иглолистен

пътека от невен която усамотява

бистрота в гърдите

самотност разделена на две -

поляните са и песен и притча,

залезна божественост

в косите на моята любима

 

кося вятъра и се усмихвам във пот.

 

Бързам през планински вериги

каруци прашна радост

сено

банда малолетни престъпници:

- опънете прашките, но бъдете милостиви -

само електрическите стълбове нека се клатят.

 

В мълнии предлунни идвам

с едрото тяло на щъркел,

зад табелите къщи скупчени в шепа

и още незаблестяли прозорци

във вечерен хлад…

 

Там рано ще капят ледени сълзи

от чешмата на Небето,

преди да профуча през земята

блъснат от изгрева в лицето.

 

 
***

1.

По здрач върби столетници

излизат от парата

намазани със сребро,

сякаш фосфорисциращи между блатата.

 

Диви кокошки по дигата -

зверчета в запусната равнина

и тръстика скрива пътеката до селото

и поле от мидени слънца.

 

Мъжете там са амфибии

под яките си крият хриле

и ловят с мрежи любимите си

когато има вятър във звездно небе.

 

2.

Те заедно обитават

живия дом на седефа

 

чуждоезични,

с навлажнени клепки от гмуркане

 

отблясъци в жегата,

вълни в почти неподвижно течение.

 

3.

Прекосявам площада с коренища от рози

когато щъркелите затракат

насищам тялото си със ракия

през комарено було

когато щъркелите затракат

по комини

по пречупени стълбове

когато щъркелите затракат

 

Със шлеп ще преплувам реката

към безлюдни острови,

където дървари размахват брадви

и товарят донебесни трупи.

 

Когато щъркелите затракат

страшна буря ще удари земята…

 

 
***

Да разкажа тази случка,

как се отдалечават воиници

по левия фронт на атаката –

миропомазани

но с издрани лица -

храсти и нокти по тях.

Разтрелват мъже

- пълнички -

които се опитват да хвърлят

бомби по танковете им.

Телата потръпват

и остават на улицата –

червен калдаръм

с плетени пуловери.

Разранени душите поставят мини

под каруцарски пътища.

Ако дете ги настъпи

ято ястреби отнася краката му.

 

 
***

Събрани

скалисти

от високо със билки

на полето

камьон ръмжащ в средата

нелепо, самотен

изоставен

от анасонови косачи -

посланници,

без криле но с огнен дъх -

дракони

 

когато паднат ниско облаци

и възпламенят

алкохолните пари на гърлата им,

опожаряват

сродни слънчеви души

уморени от жълтото на сламата.

 

 
***

Отново този унасящ се младеж

призовава към въстание,

макар тихо, в сумрачна селска хармония,

кове сърпове – страшно оръжие

и жъне забранени вещества –

химия, кристали, хитин и стръкове,

които после ще нареже на ситно

за да дъвче.

 

Изгражда домове

със патеки покрай мазетата,

стълбове

светлина

близост, в която дишат локомотиви.

И съседът яде лук

и това е прекрасно…

 

Радост блика по улиците,

хората са разрушително усмихнати,

смехът им разпуква цветята

и разтваря прегрътки

 

по тях крачи със навити крачоли

и крака плувнали в роса,

към бялото село на дядо си

със череши в джобовете,

ведър, със сладки рани по бедрата.

 

 
***

Сухите листа на скитанията ми

преобразяват музиката –

тесен път, тополи

крайбрежие изоставено от хората…

 

Когато със тътен върху слънцето

се срути дънер,

лумват нажежени пърчета стъкло,

червени стръкове трева прорастват

по ръцете и лицето ми.

 

Татуиран със лъчи,

потапям се във водата –

част от отблясъците.

 

Съжалявам че не съм метално сив

като гърба на рибите,

с дъгата на скоковете им –

свободно морско създание.

 

 
***

В самосъжаление бълвам трепети

неудовлетворение

заплаха за крехкото равновесие,

в зимен ден

мъгли напуквт асфалта

и се блъскат в небето.

Пропълзявам на педя разтояние

от велики дела,

сега само тънък лед

от самотни мигове величие.

 

 
***

Ято деца

с гласове на ястреби

под капките ябълкови

ухаят на дим

и борова смола

усмихват се

а в зъбите им мълнии

и сурово месо.

 

 
***

Сироп от разранени души

като пръсти

построили заводи

в зима –

ледена рана

по лицата.

Цигарите светят

и замръзва водата,

умират

с напукани устни от жажда

до кръста във преспи,

под тях кокичета -

първите алени,

отпушват извори

електричество.

Твардостта на зъбите им

впити

в разлистена стомана.

 

 
***

1

С целувки ръката изсмуквам

направо през ребрата

долавям ритъма й –

чуство от мъх

 

събирам

дебна

мед

глигани

 

Поникват острови –

върби сребристи –

нарушават хладния допир

на детелини

създават самота

от корени и от къртица

 

И беснеят струни мускулни

срещу диви кокошки,

през царевицата

ярост

отгоре

златни дракони -

да трепне свръхнова

над ятата вечерни

оттам макове

песъчинки тютюн

ронят се

под ярката Венера.

 

2

Макар бомба

във вятъра

и хляб

и глина

едри сълзи сеят

като семе

късове движение,

дъжд метеорен

топъл

страшен

букет от пламъци

изсмукал кислорода.

 

 
***

1.

Вишни плуват в циментовото корито

на чешмата.

Десет годишни момчета се учат да пушат

навили нарязан тютюн във вестник.

Тялото й – усмивки и бебе.

 

2.

Магазинерката изми ръцете си

със сапун и мляко

преди да насади дърво – калина,

после пя

обърната на изток

 

- как топлината ще стопи

сърцето на едрото ми тяло

 

прошарени коси

хладни като вечерта

на последната цигара.

 

3.

Изгаря бързо свеща,

от джамията възлести извивки

сякаш твърди ябълки.

 

4.

Върху този олтар на всевишния само

мъка, поля слънчогледи, слънчеви птици.

Дървари разсичат боровете

и душите им излитат.

По триста съна на минута

сънува дъщеря ми.

 

 
***

Две шепи лунна прах ще е душата ми,

хлад и полета мокра детелина

 

 
***

Вечерни, бели пътища,

в косите вятър и комети,

градини космическа ведрост,

пратеник на царевичните светулки

приел опиянението като дар.

 

А от небето мълчание

и тридневен дъжд

с гълъби по первазите.

 

 
***

Опитвам се да издигна човека

до всепроникващ дух,

нетрайност разпадаща се на

съставни вселенски части,

едно с Господ,

бунтуващо се начало от светове,

емоции преливащи в светлина –

до безвремие

до самодостатъчност

Вдъхновяващо се, съзидателно същество,

което преминава

в любовта на децата си

Сякаш настъпил е покоя

и смирен е бунтът дори на най-добрите.

 

 
***

Три литографии

незнайно защо употребени

небесни компаси от юг до ръбът

от него е идеята

пълното присъствие

по проводници от фин пласт късно лято,

самата пухкавост излъчва индустриалност

челюстите провокират нервни разстроиства

- рециклация -

духът на тропически плод в пластмасова чаша

и ангели от бетон

с перпендикулярни пътни артерии,

истинският живот пробужда

неподозирани бесове -

шофиране с превишена скорост

кабриолет с ракетни бутала -

хей, напукания асфалт може да ни върне при мечките

те са алтернатива

предните редици на новия модернизъм

най-неочакваните воини на еволюцията,

а след тях само струни нежност,

прецизната работа на анатом

оголил влакна състрадание

Вихрещи се утопии

като обезсъзнаваща фармацевтика

…преди да се появят солените води на океана.

 

 
***

Ръката ми

надарена от Него с огромност

гали лъчистата душа на слънцето

и изгаря.

 

Пръст съм на планети.

 

 
***

Ангелски строфи сред дивите джунгли на океания

където яденето се преследва от цивилизацията

а сърцата на враговете са култова плът на силата.

 

Отгоре изстребители ръсат западна култура

на пърчета метал

а атоми посяват идеята за дематериализиращата

проява на хаоса.

 

Премахвам мравешката отрова от стрелите,

оставям убииството чисто.

 

 
***

Деца играят футбол под тополите,

слънчеви кожи в алеята от рози.

Едното куца – едро, тромаво момче –

гони гълабите –

червения блясък на двата им крака.

 

 
***

Моята мила като моя тъга,

ангела смугъл

пропит със ухания

 

 
***

Бандата в билки

стрелци уханни под слънцето;

долу, на жените краката копаят захар –

пръст за житото;

раздраните длани на вятъра

от коси на атентатор.

 

 
***

Истеричен размахвам ръце

до миг болка в сърцето,

нападам улици

детонирам вулкани

гриза голите глезени на мотористи.

 

Защо не целуваш ръцете ми мила,

от дим изрязох лицето ти

и вдигнах напрегнати пръсти

по тях мълнии от тревни стръкове.

 

 
***

Небесни червеи съскат по улиците

горещ алуминии в гнездо от шепа на куче

простенват ягодите, мой любими

аз крача ясен като съкровище.

 

Ти имаш акули върху пръстите си,

зъбни колела изсвирват машинна музика,

през ноща когато лягам във лава

докосвам с вратовръзката си очите ти.

 

Идват лавини озонни гиганти

изцеждат черешите от върхът на дървото

налитат яростни небръснати хулигани

тъпчат прогнилите меса на плодовете.

 

 
***

По пътищата еча барабанен

законодател на физическото постоянство

възвишен, изковавам гургулици –

ята със силата на булдозер.

 

 
***

Като на тайна вечеря събрал се е дядо ми

с негови приятеле – застаряващи набори

ядът и пият, без жените си

в чест на новапостроена селска хлебарница.

 

 
***

1.

Електрически стълбове блещукат върху девствени поляни –

под тях насипи, скали слънчогледи –

гарата остава между мен и реката

с гръмоотводи от рибарски въдици –

сякаш нещо не им достига на краката ми –

от юг се срутват облаци, канят се да ме смажат,

камъни които крепят акации,

а водите стават три километра широки и ме давят.

 

Далечни върхове камък усмихнати песен

и фин, слънчев восък –

вълкът поема във себе си влака

и се нахвърля върху храстите –

гради пътища – дързък невен – с очи кървави

и зъби каменотрошачи –

насреща му аз “умиращ” от жажда,

натъжен крясък на новата банда.

 

2.

Преди първи тунел землянка за скитници –

две къщи – малки ята овощни градини –

пърфюма й – ябълки – озон – тополи

и триисет годишни орехи …

река със зелени стръкове във водите си –

сребриста наранена кора с лишеи –

когато погледна на дясно: скали, стада, писък, сойки –

пукат траверсите –

мост от слама –

по него великан пренася кози пътеки

на раменете си.

 

3.

Минавам под хълма – тонове пръст и корени,

влага, призрачни влакове – страх ме е и бързам,

потя се, макар и студен.

 

4.

След втория тунел пътя свършва във коприва и дрян -

мерише на тиня и лилии.

 

5.

Голяма махала

беснеят диви жребци по поляните

реката между селото и релсите

мъже седят и се смеят –

над главите им срутени зидове се стичат

сечище – трактор влачи трупи,

а в хралупите кълвачи и змии пепеляви.

 

6.

Никой не може да обнови разрушеното –

то е звездно очарование, детство.

 

7.

Между трети и четвърти тунел – истинско село –

с купи сено, кучета, зеленчукови градини

- добър ден пъстри цветя, голи езици, ясен, масло, ръчни колички…

Крещи силно – ранно есенен – взривява скали, отпушва извори –

плискат се водите по ръцете му

набити от пръст и дънери.

Иначе гръбнак го пресича селото – диви карамфили -

светлините тракат и отминават накъсани, фосфорисциращи прешлени –

крадци обитават стъклата на купетата.

 

 
***

Млъкнаха улиците

разтваряха се пред бурята

В торбите на бабите хляб и облаци

Обезумяла шофьорка пуска коси по вятъра

да ги реже отнебесно електричеството

Като с нож равния хоризонт

Пожар във бемките

Сънен пристъпям със залепнали клепачи –

под тях брези,

заскрежените улеи на очите.

 

Над камбания звън

по улица “Нов живот” –

измазани комини, вар,

дим във слепоочията.

 

Спрете го спрете го

опасен е така бърз,

под лозите, моторното му втурване.

 

Ще бъдем смълчани, женски бегонии

бистри каскади

вдовици втурнали се към царевица

 

и жадни ще заспиваме.

 

Чемшири поглъщат слънцето със устните си

и ухаят твърдолистни в детската градина.

 

 
***

…не че съм стар, но остарявам,

смълчан, зимен, спрях да богохулствам,

само мании, като нихилист деградирал

горя знамена и други символи, сгради,

сгушен, с пуловер между алхимични лавици.

Спирам до жена си, целувам врата й

и потръпвам от обич. Утихвам.

 

 
***

Пианици размахват цигари над анасоновите си устни,

македонски песни правят очите им мечтателни.

От запад залеза боядисва кметството

и капе върху върбите.

Крави дъвчат хляб, коприва, водата на тръстика…

Бяла нощ е млякото им.

Във далечината влак разрязва овощните градини

и пламва селото във длан.

 

Туко що събудени светулки.

 

 
***

Във затвора горд лидер отстоява правото си

Присъства като чар между другите осъдени

Обитава два квадрата от безкрайността…

с решетки.

 

 
***

На гарата лъщи от влакове

Заминават късно – следобедни

Кафето ти изтива, допираме столове,

огънчета парват лицата ни

Докосвам те, вкопчен в устните –

впит във раздялата

Преди да те поеме купето

подаваш пръсти през прозореца –

бягам след тях увлечен от колелата, от лицето ти

А когато изчезнеш като драскотина във небето,

рухвам върху подлеза и чакам този автобус

които ще сбъдне предчуствията ми.

 

 
***

“Армос табос латина” или “ врабци в тревата живи мърдат”

нишка хлад във синият триисти август

момче, момиче, нежен Аз – фонтан лъчист

любовен септемврийски

дарявам

              седем етажа висок листопад.

 

 
***

Ти ухаеш на плодове, мляко – кралица на мармалада – карамел

Земното кълбо е малък дар, черепа и знанието също…

ясна си като диамант затворил вятъра.

 

 
***

Връщах се от Палестина – солен

докато жена ми раждаше някъде на изток

между хълмове – озонно момиче;

във пропасти се къпех

пазиха ме ръцете на алпинисти.

 

 
***

Врагове пролазват зад гръбнака

очи-порцелан и в тайственост –

космическият кораб на Бога

Войни небесни върху еделвайси

дългополи ята

                       варосани диваци на пустинята

 

Атентатори изгладнели през март

жънат кокичета

превръщат ги в аромат за плитки.

 

 
***

Преселвам се при този френски селянин открил картофите

революцианизирал храненето, наследствеността

обноските ни

Повече скорбяла, захари, плесени

Антибиотиците може да са неприятни за бъбреците и черния дроб

но в началото на века – край на треската – да живее пеницилина.

 

 
***

При него ще ида зад ухото закичил едро пъстро цвете:

“Всичко е среда, та дори електроните отвътре”.

                                                               Ал Рамак Суо

 

 
***

Нима можеш да приемеш неизбежното като заплаха

и да не се възхитиш от луната

Всичко е измислица

капки споделена гениалност –

между нея и Господ поставяме себе си.