art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
Дипломация и изкуство

(03.09.2019)

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1




ИЗЛОЖБА НА ДИПЛОМИРАНИТЕ БАКАЛАВРИ ОТ НХА И ЦЕРЕМОНИЯ ПО ДИПЛОМИРАНЕ НА БАКАЛАВРИ И МАГИСТРИ –ВИПУСК 2019

(28.06.2019)

Галерия „Академия“




Граница на фотографското

(10.06.2019)

Галерия „Академия“




НОВ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР С ОЩЕ ПРЕМИЕРИ

(27.05.2019)

зала „България” от 19.30 часа




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

ПРЕМИЕРА на книгата на Веселина Гюлева „СВИДЕТЕЛСТВА”

(22.10.2009 )

Сатиричен театър "Алеко Константинов" Вход - свободен


ПРЕМИЕРА

на книгата на Веселина Гюлева

„СВИДЕТЕЛСТВА”

издателство „Изток – Запад”

 

На 22 октомври от 19 ч. в Салон ЧЕТВЪРТЪК в Сатиричния театър ще бъде представена книгата на Веселина Гюлева „СВИДЕТЕЛСТВА” (изд. „Изток – Запад”).

Ето какво споделя авторката:

„Всичко започна от една снимка, на която дядо ми Ангел Гюлев заедно със свои сълагерници от “Богданов дол” са запечатали освобождаването си пред обектива. Годината, отбелязана старателно от баба ми на гърба на снимката, е 1948. В съсредоточените погледи на осмината мъже от снимката има толкова мъка, ръцете им са така тежко отпуснати, дрехите им са толкова вехти и опърпани, че не можеш да си ги представиш като предишните ведри, усмихнати, предприемчиви хора. По някакъв начин напомнят герои на Солженицин. Може би защото са брадясали и в очите им е стаено гордото чувство на обреченост, може би защото всички те са били с професии, важни за обществото – учители, адвокати, лекари, зъболекари, които в този момент са запокитени извън него и не знаят дали отново ще намерят мястото си. Когато видях тази забравена отдавнашна снимка, реших, че трябва да направя нещо, за да се запазят спомените за дядо ми, за баща ми и майка ми. Започнах да разказвам за снимката на приятели и познати и някой ме подсети, че бих могла да издиря и да запиша хора, които са се сблъскали с насилието на тоталитарната система, преживели са го и го помнят. И досега съм убедена, че устният непосредствен разказ на човек е най-точното свидетелство за времето. В него няма литература, няма художествена измислица, а само гъст, синтезиран живот. И този живот е памет за миналото, което би трябвало да се помни, да се знае. То не бива да се забравя, макар че сме склонни много и важни неща да забравяме. Не съм срещала по-безпаметен народ от българския. Все забравяме, все започваме отначало, все не знаем, все сме изненадани. Нищо не се опитваме да задържим в съзнанието по-дълго от един миг, да запомним някакъв исторически урок, да си вземем поука. Но, защото съм оптимист, искрено се надявам децата на децата ни да не са такива, да не тръгват от нулата, да се опитат да помнят и да знаят.”

САТИРИЧЕН ТЕАТЪР „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”
Зала „Методи Андонов”
Вход - свободен



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2019

тел.: (+359 2) 971-02-48