art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
ВEЧНИЯТ КОНФЕРАНС ГОЛО ТЯЛО (1896 – 1945)

(26.09.2019)

Галерия „Академия“




Дипломация и изкуство

(03.09.2019)

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1




ИЗЛОЖБА НА ДИПЛОМИРАНИТЕ БАКАЛАВРИ ОТ НХА И ЦЕРЕМОНИЯ ПО ДИПЛОМИРАНЕ НА БАКАЛАВРИ И МАГИСТРИ –ВИПУСК 2019

(28.06.2019)

Галерия „Академия“




Граница на фотографското

(10.06.2019)

Галерия „Академия“




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

ПУХЕНИЯТ
от Мартин Макдона


(24.09.2009 )

Сатиричен театър "Алеко Константинов"






превод - Искра Николова 
сценичен вариант и режисура - Стайко Мурджев
сценография - Момчил Тасев
костюми - Ивелина Минева
музикална среда - Емил Граничаров 
Катурян - Благой Бойчев
Туполски - Явор Бахаров
Ариел - Ивайло Драгиев
Михал - Ованес Торосян, Милко Йовчев
Момичето с ябълката - Мира Бояджиева
Момчето с отрязаните пръсти - Милко Йовчев, Ованес Торосян
Малкия Христос - Радина Кърджилова

За Мартин Макдона изразът „свой сред чужди, чужд сред свои” би бил съвсем на място. Ирландец по произход, той е роден в Лондон на 26 март 1970 г. в семейството на емигранти. Баща му е работник – строител, а майка му – чистачка, които след няколко години живот в Лондон, оставят двамата си сина и се връщат в Ирландия. Макдона посещава родината на предците си през ваканциите и се впечатлява от невъзможния ирландски диалект и манталитета на ирландските чешити и тяхната „особена гордост”.

Едва ли ирландският произход обаче може да обясни защо двамата братя Макдона, оставени на самоотглеждане, решават да станат писатели. На 16 години Мартин зарязва училището, засяда за няколко години пред телевизора с чипс и кола и живее от социални помощи. Като свои учители признава Мартин Скорсезе, Дейвид Линч и Куентин Тарантино, но не и Шекспир. Като взима пример от по-големия си брат Джон Майкъл, Мартин започва да пише сценарии и радиопиеси. За безработен „безделник” Макдона се оказва изключително трудолюбив, залягайки по цял ден върху писането, систематично изпращайки произведенията си във всевъзможни редакции и колекционирайки откази. Само два от сценариите му биват одобрени, уви, в Австралия…

Неочаквано славата се стоварва върху Мартин Макдона през 1996 г. със стремителния успех на написана за 8 дни „Кралицата на красотата от Лаийнан” (играна у нас под заглавието „Бившата мис на малкия град”). Следват многобройни награди, сред които „Тони” и „Лорънс Оливие”, постановки по целия свят, в това число на Бродуей. В Лондон едновременно поставят четири пиеси на Макдона - театрален прецедент, който се е случил преди това единствено на Шекспир.

„Мислех, че писателят може да избегне публичността, че не се налага да се върти пред прожекторите като актьорите. След успеха на „Кралицата на красотата…” на Бродуей се оказах в центъра на вниманието, а това бе тежко изпитание за мен, защото осъзнах, че изведнъж съм станал собственост на публиката.”

„Кралицата на красотата” поставя началото на Лаийнанската трилогия, в която са включени още „Череп в Конемара” и „Самотният запад”. Следващата трилогия - „Сакатият от Инишмаан” (поставена в МГТ „Зад канала” със заглавие „Куцльото от забутаният остров”), „Лейтенантът от Инишмор” и „Духовете на Иншиър” е ситуирана на Аранските острови. Както самите заглавия на пиесите подсказват, за Макдона местоположението определя съзнанието – малката затворена общност на края на света, клаустрофобично притисната от бушуващите стихии на океана нанася поражения върху всичко. Единствено действието на „Пухеният” не се развива в Ирландия, а, ако се съди по имената на героите, в някоя тоталитарна страна в Източна Европа.

Пиесите на Макдона са пропити с черен хумор. В тях се оглежда завладяващият света инфантилизъм, свеждащ човешките действия до прости и жестоки импулси; манталитетът на малкия народ – неудачник, който изначално е обречен на загуба с неговите диви и простодушни, страшни и искрени хора, мечтаещи с цената на всичко да се измъкнат от предначертаната им жалка съдба. Многопластови са човешки натури, в тях зад подлостта просветва мъдрост, зад мъдростта – доброта, зад добротата – див нрав, а сърцевината така и не се вижда.

Пиесите на Макдона са построени на принципа на киномонтажа, стегнати като структура, а фабулата е изпълнена с поврати - измамни надежди и жестоки развръзки, държащи в напрежение. В тях текат реки от кръв, гърми саркастичен смях и се леят скрито сълзи, предизвикани от човешката жестокост.

Между другото, Макдона признава, че въобще не обича театъра и въпреки че вече се числи към щатните драматурзи на Националния Кралски Театър, неговата Голяма любов си остава киното. Първият му филм „Револвер”, на който е сценарист и режисьор, е направен за скромните 200 000 долара и печели „Оскар” за най-добър късометражен филм през 2006 г. Този успех води до заснемането през 2007 на „В Брюж” с Колин Фарел, Брендън Глийсън и Ралф Файнс в главните роли и бюджет 15 милиона долара. Филмът е с 3 номинации „Златен глобус”, има 7 номинации на Британските филмови награди и донася на Мартин Макдона наградата за най-добър сценарий.

 

Пиесата „Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Има номинации „Тони” и „Evening Standard” и наградата „Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.

 

ПУХЕНИЯТ

Когато „на стъпалата на някой дворец” сънувамe, творим светове.

Когато „сред гъстата трева на някой ров” изпадаме в мечтание, сътворяваме образи и случвания.

Когато в „унилата самота на своята стая” лъжем самите себе си, че всичко е наред, претворяваме ред, нов и наш.

И това е творчество.

И ние сме творци.

Бащи - господари на собствените си интимни реалности, които отглеждаме и пазим ревниво, за да можем във всеки един момент да се скрием там. Да се укрием, „за да не усещаме ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ни и ни отвежда към земята”.

И това е творчество.

Опияненият, даже - пияният дълъг път на хиперреализма към сюрреализма.

А какво би се случило, ако творчеството ни се сбъдне, ако изведнъж се окаже, че демоните вътре в нас са извън нас?

Ако измислените ни светове се материализират, случат, придобият кръв и плът и станат част от тук и сега. Ако се изправят пред нас? И убежището се превърне в бомбохранилище.

И има ли смисъл от творчеството ни тогава?

 

Стайко Мурджев

„Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче...”

„Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече...”

„Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок...”

Колко истории започват така?

Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?

А колко от тях са ни накарали да се страхуваме в тъмното?

ДЪРЖАВЕН САТИРИЧЕН ТЕАТЪР "АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ"
http://www.satirata.bg/  
ул. "Стефан Караджа" 26
тел: 988 10 60



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2019

тел.: (+359 2) 971-02-48