Фотографията е изкуство на границата, медиа, чийто периметър описва сложна орбита в цивилизациите на XXI век. Фотографията смесва граници с изкуството, с науката, със средствата за комуникация, с практиките на ежедневието. Фотографията е разделена между онтологията и социалната употреба, между дискурса и документа, между денотацията и конотацията, семиотично е зависима от надписа и от архива, търпи естетическа организация в поредици и става наративна. Единна история и теория на фотографията никога не е съществувала, а през последното десетилетие тази област се разраства, ревизира и надробява до непознаваемост. В настоящия момент това е може би медиата с най-комплексна характеристика.