нещо като арт портал
думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
нещо като арт портал |
думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ] |
Представяне на българското издание на поетичната книга
на Анна Швиршчинска „Щастлива като кучешка опашка” | |
 |
(Издателство за поезия „Да”, София, 2017, превод: Лъчезар Селяшки) Кога: 02 октомври 2018 г., вторник, 18.30 ч. Къде: Литературен клуб „Пeрoтo”, НДК, пл. „България“ № 1, вход свободен Организатори: Полски институт в София съвместно с Издателство за поезия „Дa” Книгата ще представи Марин Бодаков – поет и литературен критик С участието на преводача Лъчезар Селяшки. Стиховете ще чете: Светлана Янчева, актриса от Малък градски театър „Зад канала“. Поезията на Анна Швиршчинска напомня на днешния човек, че има друг, различен, вътрешно интензивен живот. Има себераздаване и експресивен начин на изразяване. Убеден съм, че моите преводачески усилия си струваха заради паметта за тази впечатляваща с проницателността си във времето поетеса, която със своето творчество продължава да поддържа толкова необходимия за всички хора огън на човечността, истината, милосърдието и състраданието. (Лъчезар Селяшки) Анна Швиршчинска може да бъде смятана за представителка на т. нар. полска поетическа школа. Към споменатата школа се причисляват Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и по-долу подписаният. За съществена черта, отличаваща тази школа, се смята свързването на историческия опит с индивидуалната човешка съдба.[…] Следвоенните стихотворения на Швиршчинска засягат нейната индивидуална съдба, най-вече съществуването ù като жена, както и еротични мотиви. Но несъмнено военните преживявания формират нейната дистанцираност спрямо любовните обвързаности. В тях присъства дистанцията на наблюдателка, която показва тялото на мъжа и на жената по един почти калиграфски начин. Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ век. (Чеслав Милош) Анна Швиршчинска (1909-1984) е полска поетеса, автор на прозаични и драматургични текстове, както и на множество произведения за деца и младежи. Дъщеря е на художника Ян Шверчински. Не успява да следва изобразително изкуство поради липса на средства. Завършва полска филология във Варшавския университет. По време на Втората световна война Анна Швиршчинска участва активно в нелегалния културен живот на Варшава, публикува свои творби в тайно издавани списания и алманаси. В трагично завършилото Варшавско въстание се включва като санитарка. След въстанието се укрива известно време в гр. Сохачев. Впоследствие се заселва в Краков. Там започва работа в Театъра на младия зрител, където до 1950 г. е негов художествен ръководител. През 1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски. Ражда им се дъщеря – Людмила. До края на живота си (30.09.1984 г.) Анна Швиршчинска се е занимавала най-вече с творческа работа. Но не е била чужда и на обществената дейност (Лигата на жените). Винаги е живяла изпълнен с динамика и смисъл живот и е писала за пълнотата и многообразието на живота: за любовта, за еротиката, за богатата гама на женските чувства и преживявания, за човешката радост и страдание. Относително късна слава донасят на Анна Швиршчинска нейните поетически творби, събрани в няколко книги: „Стихотворения и проза“ (1936), „Събрана лирика“ (1958), „Черни думи“ (1967), „Вятър“ (1970), „Аз съм жена“ (1972), „Избрана поезия“ (1973), „Строих барикада“ (1974), „Щастлива като кучешка опашка“ (1978), „Избрани стихотворения“ (1980), „Поезия“ (1984), „Страдание и радост“ (1985, посмъртно). От тях два сборника – „Аз съм жена“ (1972) и „Строих барикада“ (1974) – са затвърдили нейното заслужено място сред видните съвременни полски поети. НЕИЗРАЗИМО НЕЩО От страданието се ражда силата. От силата се ражда страданието. Две думи за едно и също нещо – неизразимо. Заповядайте! |
заглавна страницаwebdezign@art.bg |
 Productions, © 2024 |
тел.: (+359 2) 971-02-48 |
