art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
Дипломация и изкуство

(03.09.2019)

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1




ИЗЛОЖБА НА ДИПЛОМИРАНИТЕ БАКАЛАВРИ ОТ НХА И ЦЕРЕМОНИЯ ПО ДИПЛОМИРАНЕ НА БАКАЛАВРИ И МАГИСТРИ –ВИПУСК 2019

(28.06.2019)

Галерия „Академия“




Граница на фотографското

(10.06.2019)

Галерия „Академия“




НОВ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР С ОЩЕ ПРЕМИЕРИ

(27.05.2019)

зала „България” от 19.30 часа




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

ПРЕМИЕРА
С В А Т Б А
от Елиас Канети


(17.05.2009 )

Сатиричен театър „Алеко Константинов”, зала „Методи Андонов”, 19.00 ч.





СВАТБА от Елиас Канети

постановка и сценична версия – Снежина Петрова

Действащи лица: 

Тут, учител - Асен Кукушев

Лени, негова съпруга - Марта Каменова

Тони Гилц, внучка на собственичката на сградата - Ева Демирева

Макс, бизнесмен - Александър Митов

Анита, приятелка на булката - Даниела Ганчева

Петер, неин годеник - Веселин Дулев

Михел, младоженецът - Асен Кукушев

Криста, булката -  Марта Каменова

Зегенрайх, баща на булката - Станислав Пеев

Йохана, майка на булката - Илина Перянова

Марихен, сестра на булката - Юлиана Миланова

Доктор Бок, приятел на семейството - Асен Стоев

Розиг, приятел на Зегенрайх - Йосиф Подолски

 

Елиас Канети пише пиесата „Сватба” на 27 години. Още тогава счита, че „от всички възможности на човека да направи изводи за себе си най-малко лъжлива е драмата”. И още: „Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.” Безапелационни в своята категоричност формули на млад автор, наясно с това какво приема в света и какво отрича.

            Много млади са и участниците в постановката на Снежина Петрова – студентите от Театралния департамент на Нов Български Университет. Скрити зад рафинирано отегчение, оплетени в привидно пасивна игра на съблазняване техните персонажи в „Сватба” обитават суров свят без илюзии, радости и искрена нежност. Свят на ръба на безсрамно заявените нагони за притежание на неща и хора. Свят, кичозно претрупан като картина на Жил и Пиер, в който е сякаш напълно нормално Тъщата да съблазни младичкия си зет, а Младоженката с хладен цинизъм да сводничи на стария си любовник – „добрия семеен доктор”. Свят, пластмасово бутафорен, тъжно самоизяждащ се, ялов…

Първата премиера на „Сватба” в България е на 1 март 1987г. Постановката е на Маргарита Младенова в Сатиричния театър. Пиесата е поставена и от Любомир Дековски през 1992 г. в ДТ „Сава Огнянов” - Русе.

Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе. През 1911 г. семейството му се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става културологът Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд "Масите и властта", който завършва едва през 1960 г. Други по-значими произведения на Канети са записките "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Освободеният език" (1979), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).

Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981).

В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература, породена от книгата му "Освободеният език", в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

През целия си дълъг живот Канети се опитва да разбере неразбираемото, ирационалното в битието на 20 век. Той преосмисля видяното и прочетеното, обединявайки го около няколко основни идеи: за отчуждението, лудостта и смъртта, за правото на личността на свободен избор, за масите и взаимоотношенията им с властта...

Днес идеите на Канети се възприемат в Европа като предупреждаващи послания от една страшна епоха на хитлеризъм и сталинизъм, когато планетата се тресе от безумие и жестокост.

Трудно можем да присъединим творчеството на Елиас Канети към някое от господстващите направления в изкуството на ХХ век. Мястото му е между екзистенциализма и абсурдизма, тъй като по своему разбира философските дилеми на епохата и търси свое оригинално тълкуване, без да си поставя за цел изграждането на единна и органична философска система - въпреки че именно философски са идеите, които го вълнуват и в романа, и в пиесите, и в трите му автобиографични книги, и в есеистиката, и в записките му. Канети често мисли за смъртта, но не я разглежда като определяща всичко в живота. За нея Канети мисли в категориите на масите и властта или като за неизбежен край в разрастваща се лудост.За разлика от екзистенциалистите, неговите герои не се осъзнават само в гранични ситуации, а постепенно, натрупвайки екзистенциален опит.

За Канети властта е търсене да надживееш другите, а властелинът е оцелелият за сметка на другите. “Всички желания на човека за безсмъртие съдържат винаги нещо от силния стремеж за оцеляване. Човек иска не само да съществува винаги, той иска да съществува, когато другите вече ги няма”. Тези разсъждения на Канети за смъртта и за илюзорната възможност да я преодолееш, водят до разкрития върху маниакалността на властника, до избухването на неговата разрушителна страст и до неизбежната му параноя. 

Снежина Петрова завършва НАТФИЗ "Кр.Сарафов", специалност ,,Актьорско майсторство за драматичен театър" в експерименталния клас на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Дюлгеров през 1994г.

От 1990 до 1994 активно участва в спектаклите на Театрална работилница ,,Сфумато". През 1996 г. заедно с Десислава Шпатова основава Сдружение за независими театрални проекти ,, Легал Арт център".

Снежина Петрова работи с режисьорите Десислава Шпатова, Явор Гърдев, Галин Стоев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Младен Киселов. Изиграла е над 25 роли в театъра. Има множество номинации „Аскеер”, като през 2008 печели наградата за поддържаща роля за изпълнението си в „Стриндберг в Дамаск” (Театрална работилница „Сфумато”)

От 2005 Снежина Петрова е преподавател в Нов Български Университет, Театрален департамент.



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2019

тел.: (+359 2) 971-02-48