ТАПЕТИТЕ НА ВРЕМЕТО

по произведения на Константин Павлов

Сценарий и постановка: Юлия Огнянова
Художник: Васил Абаджиев
Художник на костюмите: Свила Величкова
Музика: Румен Цонев
Пластика: Велимир Велев
Асистент режисьор: Николай Гундеров

С участието на:

Филип Аврамов, Мая Новоселска, Филип Трифонов, Александра Василева, Стефка Янорова, Янина Кашева, Ани Вълчанова, Милена Спиридонова-Аврамова, Явор Борисов, Благовест Благоев, Светломир Радев, Цвятко Цветков, Пламен Великов, Петко Каменов, Марий Росен, Жанета Иванова-Василева, Анастасия Панайотова

За основа на театралния си колаж Юлия Огнянова използува освен стиховете  на Константин Павлов, части от негови интервюта, филмови сценарии, части от досието му в Държавна сигурност и личен архив на поета.

„Тапетите на времето” е замислен като спектакъл, който да говори за Съдбата на Художника в България през втората половина на ХХ век – с целия сюрреалистичен абсурд на епохата.

„Убеден съм, че тези отделни частици живот, ако бъдат искрени и точни, самички (след това) ще се подредят по такъв начин, та цялостната картина няма да загуби логиката си като възприятие за един индивидуален живот в едно конкретно време. С хората около мен, естествено. През различните периоди от живота ми, критици - агенти (писмено, а най-често устно) са търсели обяснение (хем неграмотно, хем спекулативно) на "феномена" К. Павлов... На такива хора, ако им покажеш ново изгряваща звезда, те ще ти отвърнат: "Виждали сме звезди, тази прилича на другите звезди". Прилича. Вярно е, че прилича. Не претендирам да съм звезда, но все пак съм светулка. "Виждали сме светулки." Виждали сте, знам. Да се открие приликата между две светулки (или звезди) е много по-лесно (и по-мързеливо), отколкото разликата между две светулки. Знам, че е нужна грамотност, за да видиш приликата между явленията, но двойно по-голяма грамотност (и обезателно талант!) е нужна да откриеш разликите, сиреч спецификата (оригиналността) на отделния талант. Още една дума: те виждат приликата между маймуната и човека, но никога няма да забележат разликата - не разликата между маймуната и човека, а разликата между отделните хора. Най-смешното оставям за десерт: когато изчерпаха всичките си възможности за сравнения - обвинения, те заявиха най-категорично: "Такъв човек изобщо не съществува!". Обявиха ме за зрителна измама. Като оня шоп, дето за пръв път влязъл в зоологическа градина, гледал жирафа, цъкал с език, дивял се на дългата шия и отсякъл: "Това не може да бъде!" Сега пък се оказва, че разликата между магаре и жираф е прекалено драстична. Край. Навлязох в друга тема. Все пак, защо тогава искаха да ме убият (и ме убиваха многократно)? В най-буквалния смисъл на думата. Нали са атеисти, нали не вярват в призраци? „                          

Константин Павлов

Спектакълът е реализиран с подкрепата на Дирекция „Театър” към Министерство на културата на Р България.