ПРОФ. НАЙДЕН ПЕТКОВ ИЗЛОЖБА ПО ПОВОД  УДОСТОЯВАНЕТО МУ ПОСМЪРТНО  СЪС ЗВАНИЕ „ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА“ НА НХА

10 април – 3 май 2012 г.
Куратор – проф. Божидар Бояджиев

Откриване: 10 април 2012, 18 00 часа

 По предложение на катедра „Живопис“ в НХА, Академичният съвет на НХА взе решение проф. Найден Петков да бъде удостоен посмъртно със званието „Доктор хонорис кауза“ на НХА заради приноса му към Националната художествена академия и във връзка с 90 години от рождението и 20 години от кончината му. Настоящата изложба е свързана с официалната церемония по връчването на почетното звание, което ще бъде получено от семейството на художника.
 Изложбата съдържа творби от различни периоди от творчеството на Найден Петков, собственост на НХГ, на СГХГ и на семейството му.
 „Найден Петков е сред класиците на българското изкуство. Оценката за него и приживе и днес е неизменна, така както цялостно е всичко, което той създаде – отличаващо се с вътрешно единство, белязано от умъдрена просветеност, от силна вяра в хуманистичната същност на изкуството, насочено към трайното, значимото и общочовешкото. Найден Петков, както и всички автори от подобен мащаб, е едновременно „във“ и „извън“ своята епоха.“ /Проф. д-р Чавдар Попов/
 Каква е епохата, в която Н. Петков изгражда себе си? Той е роден в края на Първата световна война /16.05.1918/, завършил е Академията по време на Втората световна война, започва творческия си път в 40-те, съпротивлява се на нормативната естетика на ранния социализъм през 50-те, той е сред най-модерните представители на българската живопис през 60-те, активно работи за съвременната българска живопис през 70-те, а през 80-те е значителна фигура в художественото образование на страната като професор, р-л на ателие по живопис и ректор на Националната художествената академия.
 Оставил ни е значително наследство в областта на рисунката, монотипията и живописта. Работил е за българското кино. Бил е дългогодишен член на ръководството на СБХ и зам. председател на СБХ. Кариерата му на дългогодишен професор в НХА започва през 1976 г. и продължава до смъртта му на 02.12.1989 г. Има зад себе си три випуска от възпитаници и безброй почитатели от средите на българските художници, които го смятат за свой ментор, професионален наставник и приятел. Приносът му към българската живопис и образование по живопис остава безценен и непреходен.