Връщането във времето, когато красивите илюзии са повече от осъзнатите възможности, е колкото сантиментално привлекателно, толкова и опасно от срещата с момчето, за което мечтите са били реалност! За щастие, тригодишното ми кандидатстване в Художествената академия и попадането ми в ателието на проф. Дечко Узунов, ми спести много от фалшивите идейни и професионални илюзии. Дългогодишният опит, извървеният път и като преподавател в Академията, ме задължават с благодарност и към тези, с които по една или друга причина се разминахме. В приетия випуск - 1953 година, във всички специалности имаше не само много талантливи и амбициозни, но преди всичко

вярващи в изкуството студенти.

С тази необичайна, за човек на години изложба, в определен смисъл се изкушавах да проверя както младежката си наивност, не по-малко и самочувствието, което в онези

години вървеше заедно с хамлетовските комплекси. За съжаление много от работите са разсипани от собствената ми немара, други, на които много държах - маслени етюди

от последните години на следването ми, изчезнаха, но и това, което е останало при мен и в някои частни колекции, непредубеденият и добронамерен зрител (какъвто се надявам да е и авторът) може би ще разбере илюзиите ни и вчера, за щастие и днес...

Светлин Русев