art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
9-то Международно триенале на сценичния плакат – София 2019

(05.11.2019)

5 ноември, 18.00 часа, НДК




ВEЧНИЯТ КОНФЕРАНС ГОЛО ТЯЛО (1896 – 1945)

(26.09.2019)

Галерия „Академия“




Дипломация и изкуство

(03.09.2019)

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1




ИЗЛОЖБА НА ДИПЛОМИРАНИТЕ БАКАЛАВРИ ОТ НХА И ЦЕРЕМОНИЯ ПО ДИПЛОМИРАНЕ НА БАКАЛАВРИ И МАГИСТРИ –ВИПУСК 2019

(28.06.2019)

Галерия „Академия“




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

„ГЛАГОЛИЦАТА – СПЪТНИК НА НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ”

(26.05.2010 )

сградата на Народното събрание, 11 ч.





ИЗЛОЖБА НА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТИТЕ

„ПЛАКАТ И ВИЗУАЛНА КОМУНИКАЦИЯ” и „КЕРАМИКА”

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В „КЛУБ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ”

На 26 май 2010 г. от 11 ч. в сградата на Народното събрание ще бъде открита изложбата „Глаголицата – спътник на нашата съвременност”. Експозицията представя изпълнени творби по учебни задачи от студенти в специалностите „Плакат и визуална комуникация”- ателие на доц. Георги Янков и „Керамика” – ателие на проф. Ивана Енева.

Идеята за тази инициатива възниква след като двете специалности, независимо една от друга разработват въпросите и провокациите свързани с глаголицата като символ във визуалната комуникация и като структура на цветната форматна композиция.

Настоящата изложба е продължение на една добра традиция на творчеството на студенти и преподаватели в сградата на Народното събрание.

Кратка историческа справка

Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862 — 863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на старобългарски, наричан още славяноболгарски, старославянски или староцърковнославянски език). За разлика от Кирилицата, тя е известна със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована, графика. Названието „глаголица“ идва от думата „глаголъ“, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като „глаголати“ означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието й е възникнало по-късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от „графеми“ на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука — фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо „хуцури“ и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително

наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Според друга теория глаголицата е създадена на основата на древни славянски „руни“ (чрьти и рьзи), които подобно на германските „руни“, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ на прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на

изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука с елементи на смислово гнездо



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2019

тел.: (+359 2) 971-02-48