Как живя толкова време без мене?
Като нива без рало,
като устни изпръхнали,
като небе без птици.
Като птица живях
във самотно небе,
беззвездно.
В две големи сълзи
изплаках очите си, в две крила свойта мъка засях.
И ще скита тя…
Аз съм в земята -
разкъса ме ралото.
Аз съм в небето -
нямам крила, ни очи,
за да видя изгрели звездите.
Птица вече не съм
отдавна.
И когато дойдох,
видях две големи очи като рана и болка.
Две пера със извивка на мъка.
Звезди и небе.
Много птици.
Познах те във всичко.

Така загубено, но и намерено, днес живея във форми и цветове… Познавам раздялата на твореца от твореното. Почувствах силата на Откривателя, като намерих загубените си криле, тръпката преди полета да сме в 1! НЕДЕЛИМО!!!

… Неделимото между женското и мъжкото начала, между стъклопластика, керамика и масло – перспектива към постжанровото време, което населяваме… Всичко това ще усетите и съпреживеете сред пластиките на Жената (Ева) и Мъжа (Жаниели).

Заповядайте!

Четвъртък, 20.11.2008 г., 18,30 ч.
Галерия Terra Art, Пловдив

ул. Златю Бояджиев 9A
Работно време: пнд-птк 11:00–19:00; сб-нд по уговорка
Телефон: 032 940 637
Мобилен: 0878 330 059