Народно
изкуство
народна музика
музикални инструменти
дърворезба
тъкачество
народни носии
оръжия
керамика




структура на сайта
  заглавна страница
      e-mail

w w w . a r t . b g

Създайте собствена
виртуална галерия!
The leading web publishing team in Bulgaria Bulgaria travel guide and tourist catalogueBulgaria business guide



         Един от най-старите занаяти, познати на човечеството, е гранчарството. То се развива от най-дълбока древност и по българските земи, като подпомага човека в неговото оцеляване. Според данни от археологически разкопки още в началото на новожелязната епоха траките са познавали крачното грънчарско колело. Това е и време на интензвни културни и търговски контакти с древне Гърция, което предопределя и влиянието на елинските майстори върху грънчарските произведения на траките. Керамичното им производство се разнообразило значително, когато се съчетало с традициите, които донесли славяните и прабългарите.
     Забележително явление в историята на керамиката е рисуваната преславска керамика от втората половина на IX и началото на X век. Тази първа по рода си в Европа предфаянсова керамика е пренесена в България от майстори от Близкия изток. Изработените тук облицовачни керамични плочи оттук поемат своя път към Стария континент.
     Особено интензивно е развитието на керамиката през XII - XIV век. Сега се появява и сграфито керамиката - глазирана, двойно изсечена керамика. Тя е изпъстрена с геометрични растителни мотиви, по-рядко се срещат животински и човешки фигури. В колорита преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове.
     След упадъка на керамичното производство в първите векове на османското владичество, то отново процъфтява на XVII и XIX век. Грънчарски работилници има в почти всички по-големи селища - Габрово, Бусинци, Троян, Айтос, Пирот и др.
     Многобройното разнообразие от керамични съдове може да бъде групирано по следния начин - кухненски съдове (гърнета, тави), трапезни съдове (крондири, чинии), обредни съдове (сватбарски стомни), стопански съдове и др. Украсата е тясно свързана с формите на керамичните съдове и тяхното предназначение. Най-богато са украсени тези, които се правят за сватби и различни обреди. Най-разпространените начини за украсяване са линеарните, разноцветни изображения, които се нанасят или върху естествено опечената глина или върху изцяло боядисани съдове. Срещат се често и релефни изображения от глина на розети, цветя и животински фигури. Всичко това може да бъде съчетано с украсо от разноцветни глазури.
     Керамичните съдове са едно от най-богатите културни наследства на българския народ. В тях са въплатени многовековните традиции, какато и усета за красота и самобитността на предците.