Народно изкуство народна музика музикални инструменти дърворезба тъкачество народни носии оръжия керамика структура на сайта   заглавна страница       e-mail w w w . a r t . b g Създайте собствена виртуална галерия!

Още от най-дълбока древност населението, живяло по българските земи, се славало със сръчните си ръце и с вещината, с която обработвало различни природни суровини. Дори слепият Омир в своята "Илиада" възпява майсторството на тракийските ковачи, описвайки прекрасния щит на един от тамошните войни. Тази традиция се съхранила и в по-късните векове. Настанявайки се в земи, в които се развивали древните гръцка и римска култура, българите и славяните приели за своя една традиция в занаятчийството, идваща от най-дълбока древност. Но те не само я възприели, но я и дообогатили със своето светоусещане и естетически вкусове. Голяма част от българските градове се развивали като занаятчийски центрове. А според археологическите данни, изкусните творби, които изработвали българските майстори, не само се продавали из цяла Европа, но и влияели върху занаятчийството в съседни и по-далечни страни.     След завладяването на България от османските турци занаятчийството замряло. Но скоро то се възродило и дори било търсено от завоевателите. Благодарение на голямото си майсторство, българските занаятчии се радвали на заслужена почит. Това е и причината наред с официалната в градовете да се оформи и втора власт. Тя не е била репресивна, но била по-респектираща от от държавната за всички с налагането на норми и закони, които съхранявали българската общност. Но не само това - еснафските организации подпомагали институции като училищата и читалищата, както и всякакви други родолюбиви дейности.     Майсторите ковачи, грънчари, строители, резбари са били наистина елита на обществото. За техния живот народът е създал легенди и множество песни. Всички помнят прекрасните разкази за съревноваващи се за красива момо майстори с изобработеното от тях, за копнежа им да пресъздадат непресъздадимото, за Боянския майстор, останал в историята като предвестник на нещо ново за света.     Едновременно с труда на майсторите професионалисти, във всяка къща хората развивали домашни занаяти. И на това сега дължим прекрасните сбирки в българските музеи от неповторими носии и "пеещи" с невероятните си багри тъкани. Многоброъни са и домакинските съдове, които макар и за ежедневна употреба, ни говорят за естетиката на българина, защото той ги е украсявал по всевъзможни начини.     Новото време след Освобождението (1878) с прагматизма и слага край на масово разпространените занаятчийски работилници. Но за наша радост все още има сръчни българи, които приели майсторлъка си по различни начини, продължават традицията, която ни отвежда към корените на човешката цивилизация.