Подкрепете Аудиториум
|
17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е
ЛИПСАТА НА АПЕЛ
Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
|
|
|
|
 |
|
Когато невидимото стане осезаемо/When the Invisible Becomes Sensual |
| Весислава Савова, 15.03.2012 г. |
|
Три уникални спектакъла на Велимир Велев могат да се видят в Младежкия театър "Николай Бинев". След "Жаждата" - "Сянката на моята душа" и "Покаяние". Bilingual – the English text is after the Bulgarian one (just scroll down)
Не знам за вас, но аз още си спомням как в детството изигравах театър на сенките преди да заспя. Още тогава открих очарованието на възможностите, които крият ръцете. Можех с часове да придавам причудливи форми и да им вдъхвам живот с най-обикновени движеня.
Сега, представете си, че изигравате този спектакъл със затворени очи. Оставете се на душата да ви води. Оставете се на усещанията. Включете и цялото тяло, не само ръцете. Не казвайте никому нищо. Дори не ми отговаряйте на въпроса дали бихте го изиграли пред публика.
Искам, обаче, да ви кажа, че има възпитаници на СОДНЗ “Луи Брайл“, по инициатива на преводача Блажо Николич, които прекрачват границата на „Не мога” и "Не искам". Те не хленчат, търсейки подаяния. Под музикалния съпровод на Елица Кадиева и Кристиян Симеонов, надминалите възможностите на обикновения битовизъм актьори рисуват своя специален, невидим за нас, зрящите, свят. Той е толкова пъстър, колкото богати са душите им. Душите им, които проектират своите сенки не просто на платното, а директно върху душите на зрителите. Целият този екип е повярвал на автора и продуцента Велимир Велев – същия, за когото ви говорих в скромното ми впечатление от спектакъла „Жажда”, - и вече втори сезон, след като са получили и световно признание на Театралния фестивал за слепи в Загреб, продължават да радват тези, които имат повече от обикновено зрение, дошли да видят какво имат за споделяне. Без думи. С движение. С музика.
С позабравен, но събуден хъс очаквам премиерата на постановката „Покаяние” от Велимир Велев. Той вече е доказал, че "каквото и да стори, все е хубаво”. Аз няма да говоря за него като за режисьор, преподавател в НАТФИЗ, продуцент или още по-малкото – идеолог. Само ще ви кажа това, което споделих с него, след като игледах „Жажда”. Гениален е! Имате възможност да се убедите сами. Камерната зала на Младежкия театър е достъпна.
...
I do not know about you but I still remember how in the childhood I used to play a theater of shadows before going to bed. Namely then I discovered the charm of the possibilities hidden by the hands. I was able to add whimsical shapes and to inspire them for life with some simple movements for hours.
Now, imagine you play this spectacle with your eyes shut. Leave your soul guide you. Leave yourselves to the sensations. Include the body, not only the hands. Say nothing to anybody. Even do not answer my question if you would play this performance to a public.
I want to tell you, however, there are almini of the school for children with impaired sight Loui Brail who following the initiative of the translator Blajo Nikolich who pass the border of I Cannot and I Do not Want and they do not whimper looking for alms. With the musical accompaniment of Elitca Kadieva and Christian Simeonov, those overcome the possibilities of the simple life problems, actors carry the viewers to their special, unseen for us, the seeing people, world. It is as variegated as rich their souls are. Their souls which project their souls not only on the screen but directly on the viewers’ souls. All that team has believed to the author and producer Velimir Velev and second season in a sequence, after getting world acknowledgement at the Theatrical Festival for blind people in Zagreb, keep bringing joy to those who have more than a simple sight, came to see what they have for sharing. With no words. With movement. With music.
With a forgotten but already waken up desire I am waiting for the premiere of the play Penitence by Velimir Velev because he was able to convince me that everything he does is valuable. I am not going to tell you about him as a director, lecturer in Sofia Theatrical Academy or an ideologist. I am going to tell you just what I told him after seeing the play Thirst. He is a genius. You will have the opportunity to convince yourself about that.
още статии по темата »
|
|
|
