...Един от изстраданите поводи да разсъждавам напоследък (отново) по въпроса що е това информация, беше рязкото отрицание на сп. "Аудиториум" от страна на мой бивш университетски преподавател. Според него първите два (книжовните) броя на списанието са "ни риба, ни рак", тоест нито само информационни, нито само аналитични. Това беше основната му претенция, родена от виждате какво измислено и схематично противопоставяне на едното на другото. Аз бих добавил още, че изданието не е нито само за българска университетска култура, нито само за световния опит във висшето образование, нито само литературно (с хедонистичен отенък), нито само академично-научно (с цитати и позовавания). Нито само есеистично - защото известно е че есето най-добре смирява две такива тенденции. Така е поради стремежа ни авторите в "Аудиториум" да са от всички налични университети и факултети, различни като темперамент и равнище на убедителност, но притежаващи автентичност в най-широкия, а не чисто литературен смисъл на творчеството. За мен това бяха само някои от предимствата и посмяванията на "Аудиториум". В тази еклектика не виждах нищо осъдително, напротив, точно тя най-адекватно, безхитростно и без претенциите на университетския кариеризъм, отразява духа на времето и новия порив за самопознание на университетския човек. Но аз можех само да имам доброто мнение за изделието "Аудиториум", докато бившият ми преподавател трябваше да вземе тежкото решение - да не го подкрепи финансово. Решение, поради което бях не на шега отчаян, но за което днес по-скоро трябва да съм благодарен. Защото от "историческа" гледна точка има непреходното значение "Аудиториум" да стане първото българско подобно (или безподобно) издание за университетска култура в ИНТЕРНЕТ.
И така, в какво се изразяваха различията ни в разбирането за информация в оня момент на афектирани предизвикателства? Трудно е да се определи точно, защото където няма прагматизъм и конкретен интерес, нещата се размиват по един лош начин, характерен за Изтока изобщо и за винаги оцеляващото у нас бюрократично левичарство в частност. По-важно е, че в тишината след "историческото" събитие затвърдих някои предишни свои убеждения. Наистина, информация означава да знаеш какво от интересуващото те (и къде) ще се случи точно утре в 12.00 часа. Това би казал мениджърът на Ройтерс за централна и източна Европа. Но информация е и това, че е недопустимо университетите ни днес да са такива, каквито ги знаем от вчера и от оня ден, казва "Аудиториум". Точният анализ, имащ за цел конкретна задача, също притежава определена информация, която хората в други страни ценят поради нейната близост с прагматичното чудо, наричано ноу хао...
Пълен текст на книгата:
Румен Спасов, издател и редактор на "Аудиториум", из статията "Напрежения в разбирането за информация днес" от книгата "Култура или война", Академичен център за литература и култура, С.2001
| 
