Травненските марангози поддържат сравнително добро художествено равнище в своята работ в течение на много години. Иконостасът на старата тревненска църква "Св. Архангел", представлява едно от най-енушителните постижения на епохата. Той е композиран с великолепно чувство за съразмерност, ритъм и цялост, а детайлите му са изваяни с рядко въображение и със завиден професионализъм. С подобни достойнства се отличават и иконостасите в църквите "Св. Илия" в Севлиево, в Троянският манастир, в Габровските църкви, създадени няколко години по-късно.
     Интересно явление през този период е и навлизането на жените в редиците на зографите. От обикновени помощнички в различните производствени операции, те стават самостоятелни майсторки-зографки: Кина и Тота Димитрови, Паца Генчова, Иванка и Паца Николови, Донка и Мана Витанови, Кина Калчова.

Икона от средата на XIX в.

     Не по-малко значение за развоя на българската изобразителна култура има и Самоковската художествена школа. Тя достига едни от най-големите си успехи в областта на живописта.
     В края на XVII век, местният художник Христо Димитров се завръща от Виена, където е усвоявал уроци в модерни художествени академии и основава частно художествено училище. Всъщност това е една домашна школа, в която се обучават преди всичко неговите синове - Захарий Зограф и Димитър Зограф. По късно от същата фамилия израства Станислав Доспевски, синът на Димитър Зограф. През четиридесетте години на века, към Самоковската школа се причислява Ивеан Образописец и неговият син Никола Образописец. Те работят в Рилския манастир и декорират стените на централната църква и отделните параклиси с внусхителни образи и композиции определяйки художественото ниво на официалната живопис в България.

Икона от 1838 г. Велико Търново

     Основател на Банската художествена школа е Тома Вишанов. Предполага се, че в края на XVIII век той учи известно време във Виена, където е повлиян от модните течения на тогавашната европейска живопис. Създадената от него школа се развива предимно в областта на монументалната живопис и иконата. В тази област работят неговият син Димитър Молеров и неговият внук Симеон Молеров. Димитър Молеров изписва стените на църквата в метоха "Пчелина", на параклиса "Архангелски събор" и на двата странични параклиса в Централната църква на Рилски манастир.
     Мономенталната живопис на Банската школа от последните десетилетия на XIX век представлява един от най-интересните примери за фолклоризация на религиозното изкуство в страната. По същество Банската школа за разлика от другите школи на епохата продължава да живее като типично Възрожденско явление чак до Балканската война.