На 17 септември галерия „Класика” открива новия си артистичен сезон с изложба – живопис на художника Лъчезар Ошавков. Българин, с френски паспорт, той живее във Франция от 1968 г. до днес. Получил художествено образование в Художествената академия в София, той продължава да учи и в чужбина, както самият художник казва „цели 18 години”.
Ошавков е едно от най-интересните явления в българското изкуство – художник, хуманитарист, певец на цигански и руски романси, потомствен интелектуалец.
Настоящата изложба включва 25 картини, създадени предимно през последните години – 23 маслени платна, един ранен акварел от Венеция /1969 г./ и една литография.
Една от най-емблематичните композиции в настоящата изложба е със заглавие „Явната вечеря” на която са изобразени личности, оказали влияние върху художника и неговата съдба. Алюзията с библейския сюжет повдига философски и екзистенциални въпроси за мястото на човека „около масата на живота”. Живеем в „иконоборческа епоха”, казва Ошавков в един свой текст. И наистина – дехуманизацията на изкуството, която забеляза пръв Ортега-и-Гасет, като че ли достигна своята крайна фаза. Човекът е изгонен от рая, той вече не е достоен да бъде модел на художника. „Аз нямам никакво отношение към предмета като такъв – казва той – това, което ме интересува, е мястото на човешката личност в този антихуманен свят.” Както пише Изабел Гупил за творчеството на Ошавков: „Това в никакъв случай не е хиперреализъм, чиято имитираща илюзорност съперничи с фотографията, а по скоро критично социологическо-виждане, което поставя човека в центъра на естетическите търсения на художника.”
А Грегори Тюбан отбелязва, че :”Лъчезар Ошавков, възпитаник на българската живописна школа, е художник с упорит стремеж към пластично съвършенство...”. Паскал Курбо, пишейки за живописното майсторство на Ошавков, също употребява подобен израз: „Владеещ своето изкуство с почти маниакално съвършенство, той е способен да остане неуморно пред платното.”
Утопист или реалист е Лъчезар Ошавков? Отговорът – в галерия „Класика”.
Биография
Лъчезар Ошавков е роден на 30 септември 1940 г. в гр. Видин.
От 1968 г. насам живее и работи във Франция (Париж).
Между 1952 и 1954 г. учи рисуване при Илия Бешков и живопис при Рафаел Михайлов и Боян Петров. През 1954 г. е приет в Художествената гимназия в гр. София, където негов учител е Никола Аръшев. Средното си художествено образование завършва през 1959 г. През 1961 г. е приет в Художествената академия в София, специалност декоративно-монументална живопис в ателието на проф. Георги Богданов. Дипломира се през 1967 г. За кратко време работи в Българска кинематография. През 1968 г. напуска България и се установява окончателно в Париж.
През 1968 г. се записва във Факултета по История на изкуството и археология в Парижката Сорбона, където следва до 1973 г. През 1969 г. специализира класическо фреско и мозайка в Академиите на Венеция и Флоренция. Между 1973 и 1976 г. следва курсовете по Византология в Училището на Лувъра (Ecole de Louvre) в Париж. През 1976 г. влиза във Висшата школа по Обществени науки (HHESS, Paris), където се дипломира през 1979 г. (Докторат по социология и семиология на изкуството).
Самостоятелни изложби:
1966 г. в Художествената академия и ВИТИЗ – София.
1968 г. и 1973 г. в Българското посолство в Париж.
1969 в UNESCO, Париж.
1973,1974 (съвместно със Сун и Марин Върбанови) и 1975 г. в галерия „Etienne de Causans”, Париж.
1980 и 1984 г. „Findlay Galllery’s”, Лос Анжелес, САЩ.
1981 г. в галерия “Arc-en-ciel”, Париж.
1987 г. при Nicolas Kay, Los Angeles.
1989 г. (съвместно с Андрей Лекарски и Никола Манев), 1992 и 1993 г. в галерия “Lehalle”, Париж.
1994 г. (съвместно с Андрей Лекарски , Никола Манев и Симо Меркадо) в галерия „Витоша”, София.
1995 и 1996г. (съвместно с Андрей Лекарски) в галерия „Стил”, Албена. 1996 (съвместно със Стоимен Стоилов и Никола Манев) във Witgenstein
Hauss (Български културен център „Дом Витгенщайн”), Vienna.
1996 г. Ретроспективна изложба в „Château de Malestoi’ Bry-sur-Marne (Fr.). 1997г. в Министерството на финансите, Париж.
1999 г. в галерия „Corianne”, Париж.
Ежегодно между 1986г. и 2008 г. в „ La Maison des Artistes”, Nogent-sur-Marne, Франция.
2000 г. в „Château Salomon de Rothschild”, Париж.
2000г. и 2002 г. в „Kastan Galerie”, Перпинян (Франция).
2004 г. във вила „Kandoni”, Маракеш (Мароко)
2005г. (съвместно с Георги Чапкънов) в Българският културен център
в Париж.
2006 г. във Френският културен институт.
1998, 2000, 2002, 2004, 2006 i 2008 г. (последната съвместно с
Никола Манев) в галерия „Кавалет”, Варна.
2009 г. в галерия „Princesse...” в Ница.
Участия в: Есенния салон, Салона на независимите художници, Салона „Известни и Млади днес” – Париж, Салон Интернационал – Juvisi (Fr.) ; Салон на Il Adam (Fr.) и Салона „Art expo” - New York.
Колективни изложби в: България, Франция, Германия, Англия, Швейцария, Австрия, Канада, Италия, Македония, Япония и САЩ.
Автор на декоративно-монументални произведения:
България – 1966г. фреско в София;
Франция – 1969, 1970 и 1972 г. – сграфито в Париж;
1970 – 1974 г. - гоблени в Париж;
1980 – 1986 г. - декоративни пана в Париж и предградията;
Италия - 1998 – 2003 г. - декоративни пана и вътрешно оформление на яхти в корабостроителницата „Techno mar” - Виареджио;
Mакедония – 1968 г. – сграфито в Скопие;
Mароко – 1986 – 2004 г. - фрески, мозайки, керамика, декоративни пана и вътрешно оформление в Маракеш;
САЩ - 1995 г.- вътрешно оформление на Българската църква
„Св. Климент” в Лос Анжелес.
Отличия и награди:
Член на Френската Академия на Културата от 1981 г.
Носител на награди, между които:
1969 г. – I – ва награда за илюстрация и оформление на Международната изложба на книгата - София;
1976 г. - Сребърен медал за живопис на изложбата „Равносметка на съвременното изкуство” - Париж;
1981 г. - Златен медал за живопис на Международна изложба в Далас, САЩ;
1983 г. - Златен медал за живопис на изложбата „Съвременно френско изкуство” в Квебек, Канада;
1997 г. - Наградата „Picasso” на Френското министерство на финансите, Париж; Сребърен кръст на галерия „Кавалет”, Варна; Златната палитра на Салона Адам, Франция и др.